Стена На Мъртвите

Между животът и смъртта.

-Разбира се - отговори учителят.-Хмм нека да видим...
Той започна да чете текста, като леко мънкаше на японски под носа си думите. Направи странна гримаса. От ведро и усмихнато, то стана смутено.
-Кат, от къде намери това? -Попита господин Харуки.
-Ами..поръчах го по интернет. Като добавка е към едно фентъзи.
- О, добре щом е така. На един лист ще ти напиша превода.
-Може ли на един лист превода, а на друг просто произношението, но с английски букви.
-Ами, разбира се.
Той започна да пише. Кат просто стоеше седнала и правеше нещо на телефона си. Във въздуха се носеше онова чувство, което е между напрежение и неловкост.
-Ами, за да не ви стоя на главата ще се разходя малко в двора.
-Добре, Кат. До 30 минути съм готов с превода.
Тя се усмихна, кимна с глава и излезе. На входа я чакаше Нина заедно с двете и най-добри приятелки (същите изкуствени и лицемерни кифли като нея).
-Йо, забутаната. - извика Нина
Кат се обърна към нея.
-Да ти, точно ти. Как беше вчера? Хареса ли ти отмъщението ми?
-А на теб моето?- имънка много тихо Кат.
-К'во каза?
-Нищо..скоро ще разбереш.
-Хаха ще съм била разбрала. Щом казваш.
И трите изпаднаха в бурен смях. Кат седна на една отдалечена пейка и изчака да мине половин час.
-Каааат. Ела тук. -провикна се през прозореца господин Харуки.
Тя влезе в кабинета му.
-Готов съм с превода и транскрипцията.
Той и подаде два листа.
-На истина съм ви много благодарна господине.- каза му тя и излезе.
Нямаше търпение да прочете първо превода, а после и заклинанието.
Тя отиде в една задна уличка и седна на една пейка. Нямаше никого около нея. На листа с превода пишеше.
,,И нека ти, този който отне живота на мен, на него ,на нея и на тях да дойдеш тук и нека ми помогнеш и аз да отнемам животи като теб"
Тя прочете и самото заклинание на японски. Пред нея си яви Масару. Висок, с бяла кожа, черна коса и изцяло небесно сини очи. Беше много красив. Човек не би си помислил, че е бог на смърта, а напротив-приличаше на бог на живота. Кат не можеше да откъсне очи от него. Той я погледна със сините си очи.
-Ти знеш аз кой съм. И аз знам ти коя си.
- Но...от къде знаеш?
Той я погледна със съркастична усмивка и закрачи край нея, галейки я по лицето.
-Еееех Кати. Нали не си мислиш, че стената е просто хубаво съвпадение? На теб ти е отредено да страдаш докато навършиш 16 години.
-Кой ми причини това? - сопнато го прекъсна тя.
- Успокой се, момиче. Не съм само аз. Добре де главно аз. Имам много да ти разказвам.
-А аз имам много време, така че говори.
-На първо място, знаеш ли, че си осиновена?
-Моля?! Това трябва да е шега. - беше и се насъбрало много и заплака..по скоро запищя плачейки. Масару беше много висок. Кат му стигаше до лактите, а тя беше висока 1,67 м. Той коленичи и я прегърна.
-Успокой се. Искаш ли да научиш своята история или не?!- да беше състрадателен, но все пак беше и бог на смърта.
-Моля те, разкажи ми. Искам да знам за себе си, и за теб.
- При боговете и хората отношенията много си приличат. Има богове на живота, има и такива на смърта. Но за тях е отредено да се мразят. Преди 50 милиарда години започнала войната между живота и смърта. Това е вечната война. Тя продължила 3 милиарда години. Тогава боговете на живота и тези на смърта сключили договор. Всеки човек заслужавал живот, и то при повечето сравнително дълъг. След това боговете на смърта отнемали животите и душите на хората, за да се поддържат живи. Още се мразели взаимно, но не воювали, поне видимо. Но преди точно 7 милиона години се случило нечуваното. Богът на живота
Юто се влюбил в богинята на смърта Акира. Скоро между тях пламнала невиждана любов. За жалост тя била и невъзможна. Трябвало да бъдат много внимателни заедно. След време Акира разбрала, че е бременна от Юто. Родила детето. Тъйкато то било на половина живот и наполовина смърт било обикновен човек..но не напълно. Защото било момиче приличало на майка си. Следователно момиченцето клоняло към смърта. След раждането на детето от съветът на боговете разбрали за любовта между Юто и Акира. Взели решение - да ги убият. Само,че съветът не знаел за детето. Хванали Юто и го убили. Една нощ подгониха Акира. Тя беше с бебето на ръце. Видя мен. Тогава бях още малко момче. Тук на земята...на около 10 години. Тя ми даде бебето и ми каза. ,,Пази я, моля те. Бъди нейният пазител". Аз го взех и побягнах. Видях как я хванаха и убиха. А това дете. Това си ти...