Любофта е нещо вълшебно.Първо се чуфстваш обичан ,но уви после разбираш че всичко е лъжа.Но не при всеки е така.О,съжелявам ,че не се представих,аз съм Кейти,на 16 години съм и ще ви смая със станалото с мен.Един ден се прибирах от училище и по пътя ме срешнаха две лоши осмокласнички.Едната се казваше Джо а другата Джесика,те ме бутнаха до една ограда,взеха ми раницата ,отвориха я и я расипаха на земята.Бутнаха ме и полетях но вместо да падна усетих ,че някой ме хвана.Помислих си:кой е това и как се казва.Когато се обърнах го видях и разбрах кой е това беше Джеймс от съседния клас.Той ме вдигна и ми помогна да събера учебниците и тетрадките си.
Каза ми добре ли си?А аз му казах да.Той се усмихна и
ме погледна с кафявите си очи.Направо се разтопих.После Джеймс ме заведе до нас,аз му благодарих,усмихнах се и тръгнах.На другия ден беше събота ,но мама и татко бяха на работа.Изведнъж се събудих от звъня на звънеца но бях по пижама.Погледнах през шпионката и видях Джеимс с роза в ръка.Отворих и казах доброутро той ме видя и каза оу не, съжелявам не зняех че спиш.За да не си тръгне му казах:не,не спокойно тъкмо станах да си правя зякуска и ти дойде но не ми пречиш.А той каза добре съжалявам,че те прекъсвам нахрани се и ми званни ето номера ми ,а тази роза е за теб. Приятна закуска.Мерси казах аз.Щом затворих вратата почнах да скачам от радост.
