S02 Ch4

370 27 13
                                    

Надигнах се леко от леглото и се огледах.Чух гласа на Малия от другата стая.Станах от леглото и с леки и бавни стъпки отидох до врата и се заслушах.

- Да знам, че трябва да ги срещнем някак, Скот.- каза Малия на.. ъм Скот.- И двамата не са се забравили, а и дори не знам защо опитваха да го направят.Добре ще се видим утре, любов.- след това изречение ми стана по-ясно.

Значи... Скот и Малия са заедно, Кира замина много тъжна, двамцата се опитват да ме сдобрят със Стайлс.

Леле колко много съм пропуснала.
Но като се замисля мога да се видя със Стайлс.Какво толкова, просто ще си изясним всичко, което не успяхме преди да се разделим.
Като се сетя, че преди час си мислех съвсем друго.

Взех телефона си и легнах отново на леглото.Видях че е минало полунощ, но познавах Стайлс, той заспива късно.

Влязох в контакти и плъзнах пръста си нагоре и затърсих с поглед името му.Намерих го и с доста притеснение го набрах.

- Лидия?- изрече и дори през телефона усетих дрезгавия му глас.

- Хей, притеснявам ли те, да не спиш?- попитах притеснена.

- Не, какво има?

- Ами нищо, исках да те попитам дали ти се излиза да се помотаем, да си поговорим...

- И да сбъднем желанието на Скот и Малия.- довърши и се засмя, а след него и аз.- Има парти утре в къщата ни със Скот,ако искаш ела.

- Ами предпочитам да сме само двамата, тоест.. Не че имам това в пре...

- Да разбрах, утре на фонтана в парка в 13:00 часа.

- Лека нощ.- казах леко и затворих с голямо облекчение.

Прекрасно, дори не знам за какво ще си говорим, по-точно, какво да му кажа.Ами нищо не праеих цяло лято, изчуках се с двадесетина момчета, за да те забравя, но ето че успях.Хах това е смешно.Ще го мисля в движение.

Завих се и заспах.

***

- Искаш ли кафе?- попитах Малия с усмивка.

- Да, мерси, а на какво се дължи тази широка усмивка.- попита ме.

- Хмм - извъртях очи нагоре, замислено.- Може би имам среща?

- Толкова си бърза, с кой?- попита ме нетърпеливо.

- Един стар приятел, теб какво те бърка?

- Оф стига, не се лигави, а ми лажи кой е.- настоя.

- Стайлс.- тя отвори широко уста.- Да добре ме чу, сега можеш да си затвориш устата.

- Е надявам се да си прекарате добре, аз имам малко работа.Хайде чао.- стана от стола и започна да върви към вратата.

- А, и да пратиш поздрави на Скот от мен.- казах и се изсмях.

- Чакай малко, значи си ме подслушвала.- каза и ме погледна сериозно.

Изведнъж тялото и мозъкът ми изтръпнаха и усетих как сълзите в мен напират да излязат.Докато си го помисля и вече плачех.

- Защо не ми каза, че сте заедно?.- попитах през всичките ронещи се от очите ми сълзи.

- Ами не знаех как да ти го кажа.- каза тя.- Прегърни ме, Лидс, моля те.

Увих ръцете си около нейния кръст и се сгушихме. След малко се отръпнахме една от друга и Малия излезе.

Засмях се на себе си, на Малия, на живота си и на всичко около мен.

- Кораа, ставай вече е 12 часа.- изкрещях.



Part of Love *stydia*Where stories live. Discover now