And demons can love!

"The Hell"

Измина един месец от както с Хенри бяхме на Земята. Първото нещо което направихме бе да се "настаним" при една старица. Е ,може би "настаним" е меко казано, но пък кой щеше да търси осемдесет и пет годишна старица с три котки и без никакви роднини? Надали щеше да липсва на съседите. За пред съседите с Хенри бяхме новите им съседи , брат и сестра. Дошли от Денвър. А пък ако някой ни създаваше проблеми или се усъмнеше в нещо щяхме да го убием. След това се научих да ползвам лаптоп и телефон. И общо взето започнах да се приспособявам, а и да си призная сегашната мода е далеч по хубава от тази по мое време. В момента лежах на удобното легло в стаята си. Тъкмо се бях върнала от срещата с онзи ламтящ за слава, нищо не подозиращ глупак, който си бе продал душата. В началото си мислех , че да работя за Кроули щеше да е ужасно и непоносимо, а сега не е чак толкова зле. Но само като си помисля , че работя за това копеле и той следи всеки мой ход , ми кипва кръвта и ме обзема гняв. За сега не можех нищо да направа. Но отдадеше ли ми се удобен случай щях да учистя без да се поколебая. Но и нещо друго обземаше мислите ми. През изминалия месец почувствах неща, които не бях чувствала от близо три века. Почувствах неща невъзможни за демоните. Ние демоните можем да чувстваме само отрицателните емоции. Ние сме егоисти, манипулатори, лицемери , предатели, умеем да извличаме изгода от всички ситуации и като цяло ние чувстваме и преживяваме само отрицателните емоции характерни за злото. Но един демон не може да изпитва загриженост. И не само заради първата ми вечер тук, когато се страхувах заради Хенри. През изминалия месец тази загриженост се увеличава все повече и повече. Чувствам Хенри , като мой близък приятел, а не само като дружка по мъчения и забавления. Нещо с мен не беше наред. Изведнъж вратата на стаята ми се отвори и това прекъсна мислите ми.
- Хей! Добре ли си? Изглеждаш ми малко угрижена.- каза Хенри и седна до мен на леглото.
- Добре съм. Просто си мислех за мъжа , който сключи сделка с мен тази вечер.
- Е, разказвай! Какво искаше този?
- Каквото почти искат всички. Слава и пари.- отвърнах аз. - Ами ти? На теб кой ти се падна?
-Зубър , който искаше всички жени да го забелязват.- отвърна Хенри.
- Колко сладко. Е, поне ще им се порадва. Какво ще правим тази вечер? Не ми се седи тук.- казах аз с отегчен глас.
- О, измислил съм го. Соложи си нещо секси и ще те чакям след двайсет минути долу.
- Тъй вярно.- отвърнах аз и отидох до гардероба си, докато Хенри излизаше от стаята ми. Дълго изваждах рокли. Извадих една рокля и реших да я облека.