Беше 21.12.2015, вятърът беше пронизващ, а снегът се сипеше бавно върху повърхността на земята. Беше един много студен ден. Селена имаше някакво шесто чувство, че днес ще се случи нещо. Тя беше нормално 17-годишно момиче в 11клас, което се притесняваше за бъдещето си.
Тя винаги се притесняваше за всичко : Колко ще има на теста по математика; дали й стоят добре дрехите и всякакви такива неща. Никога не можеше да се почувства на място.
Часовете минаха както винаги, скучни. Сел не обичаше особено училището, но пък имаше амбиция за живота си, затова полагаше много усилия за образованието си. Тя в междучасията винаги си говореше с Тара, Вени, Вероника, Тереза и Борил. Това й бяха най- добрите приятели. Те винаги й помагаха и я разсмиваха. Тя си имаше и гадже, Светослав.
Селена излизаше от училището и се запъти към входа. Тръгваше си с Тери, както винаги. Няколко крачки след като тя излезе някакви хора я пресрешнаха.
- Здравей, ти ли си Селена, Селена Гомез! - попита жената, гледайки я с невинен поглед.
- Ъм, да!? Защо?! - попита момичето,учудено а Тери гледаше с голям интерес.
- Аз съм Светлана, а това е Веселин, мъжът ми - отговори жената, а учуденото момиче се усмихна фалшиво. Тери продължаваше да зяпа.
- Ох, колко си красива и пораснала. Много ни липсваше- прегърна я непознатата жена, а Сел гледаше учудено
- Вие, ъъъ..да не би да сте ми някакви далечни роднини- попита Селена
- Да- спря се, пое дълбоко въздух и каза- Ние всъщност сме ти много близки. Ние сме истинските ти баща и майка!!!
Ако ви е харесало може да дадете вот и да ми кажете дали искате да продължа да пиша!.! :)
П.п: Знам,че главата е много кратка, но исках да разбера дали някой изобщо ще чете историята ми.
YOU ARE READING
Lies Or What
Teen FictionЕдно 17-годишно момиче на име Селена Гомез, живее спокойно живота си в седми клас, разбира се колкото може да е спокоен животът в 11 клас И в един студен,октомврийски ден се случва пълен обрат в нейния живот, разбира че майка й и баща й всъщност не...
