Г.Т.Б.
- Хей, Бейли. Пристигнахме- бях събудена от Камерън, който беше поставил ръката си на бузата ми, а палецът му разтриваше бузата ми. Той се отдръпна бавно, когато отворих очите си. - Аз... аз съжалявам.
- Няма проблем- защо той ми се извиняваше? Той просто ме събуди. Изправих се леко и погледнах право в Камерън, той извади ключовете от таблото и отвори вратата си. Погледнах надолу и взех раницата си, точно щях да отворя вратата си, но Камерън ме беше изпреварил. Той е толкова сладък. Благодарих му преди да изляза от колата му. Той затвори вратата и отиде да вземе куфара си. Постави го на земята и вдигна дръжката му, започвайки да го търкаля. Огледах се наоколо, предполагам, че сме в неговия гараж, защото имаше още две коли, колело и разни други неща. Смехът на Камерън прекъсна мислите ми.
- Да влезем вътре... или предпочиташ да спиш тук? - каза той, докато се смееше.
- Не, благодаря ти- казах и се засмях.
Запътихме се към врата. Надявах се да видя как изглежда къщата отвън. Предполагам, че ще я видя друг път. Камерън отвори вратата и влезе, той я държеше отворена за мен. Стъпих вътре, а всичко, което видях беше мрак. Чух затварянето на вратата и леки стъпки. Светлините се включиха. Погледнах зад мен и видях Камерън да събува обувките си. Докато той го правеше, аз използвах времето си и огледах наоколо. Ние сме в празна стая. Голяма празна стая. От мое дясно имаше друга врата. Погледнах вътре, имаше рафтове с обувки, 4 раници и якета висящи на стената. Запътих се към вратата отляво. Надникнах през нея и видях, че това е баня. Погледнах зад мен, за да видя Камерън, гледайки към мен с усмивка.
- Какво?
- Нищо. Хайде, сигурен съм, че си гладна. Но първо ще те настаня в стаята за гости.
Последвах Камерън. Леле колко много стълби. Най- накрая ги изкачихме. Камерън включи още няколко светлини.
- Насам- каза Камерън. На дясно имаше врата, срещу мен имаше още 4. Тръгнах към вратата вляво, където стоеше Камерън. Той влезе и аз го последвах.
- Това е стаята за гости.
Поразходих се наоколо. От дясно имаше голямо легло, срещу мен имаше гардероб, а отляво беше банята. Влязох да разгледам банята и когато излязох, видях, че бях останала сама. Къде ли беше отишъл Камерън? Сложих раницата си на леглото и извадих малкото дрехи, които бях взела със себе си. Сложих ги в гардероба. О, супер, нямам нищо, с което да спя. Е, предполагам, че така е добре. Панталонките и тениската, с които ходя на работа. Няма да бъде най- удобното нещо за спане, но все тая. Точно, когато седнах на леглото чух чукане на вратата и Камерън влезе с поднос с храна.
- Влез- направих му жест да влезе и да седне на леглото.
- Но трябва да ядем на пода.
- Аз нямам проблем с това- казах и му се усмихнах. Той остави всичко на леглото и каза, че ще се върне след минута. Когато се върна, носеше лаптоп и две одеала. Той мина от другата страна на леглото и постави лаптопа си там. Взе едно от одеалата и го разгъна, поставяйки го на пода, взе другото и направи същото.
- Сложи няколко възглавници на пода- инструктира ме той. Направих това, което ми каза, сложих 4 възглавници на пода, така че да опират в стената. Седнахме на пода, а той сложи лаптопа между нас.
- Харесваш ли пържени картофки? - попита ме той.
- Не... Обичам пържени картофки- той се засмя на шегата ми. Никога преди не съм имала момче за приятел, всъщност никога преди не съм си говорила с момчета.
Той се засмя отново преди да проговори.
- Е, имаме кухня и на този етаж. Имаме кухня и на долния етаж, но стаята на родителите ми е долу и не искам да ги събудя. Искаш ли да ми помогнеш да ги приготвим? Защото, за да бъда честен,... не знам как се готвят.
- С удоволствие ще ти помогна да ги приготвим. Дори мога да те науча- двамата се засмяхме.
- Е, нека ги приготвим- каза, докато ставаше. Точно, когато щях да се изправя, той ми поддаде ръка, за да ми помогне. Странно, но той не пусна ръката ми. Всичка, за което мислех беше "Защо той все още държи ръката ми?! Какво трябва да направя?! Трябва ли да пусна ръката му или не?!" Той ме задърпа към кухнята. Когато Камерън включи осветлението, пусна ръката ми. Малко се натъжих от това, но нямаше причина да продължи да държи ръката ми. Както и да е... заехме се с готвенето.
-------------
Ужасно много съжалявам за закъснението. Обещавам, че ще се опитам да бъда по редовна това лято.
