Момчетата и аз

Глава 11

Тази нощ ще останеш при мен. - каза ми, и ме целуна аз също отвърнах на целувката му. Той бавно започна да съблича дрехите ми, знаех какво следва, но не исках да спира.

Останах само по бельо той започна да целува нежно вратът ми, след това продължи на долу по корема като от време на време оставяше по някоя смучка. Първоначално ме беше страх да не ни види някой, но страхът бе заменен от удоволствие. Марк също беше останал само по боксерки. Той започна да сваля сутиена ми, но аз се притесних, и го спрях.

- М-марк....- сложих ръка на неговата, и го спрях.
- Какво има? - погледна ме притеснено.
- Ами аз.....- засрамих се и погледнах на страни за да не го гледам, и леко се изчервих.
- Да не би да си....? - той ме гледаше, но аз не смеех за го погледна.
- Д-да. - толкова ме бе срам, че не знам как успях да кажа и това.
- Спокойно ще бъда нежен. - той ми се усмихна толкова нежно, и аз му се доверих.

Пуснах ръката му, и му се отдадох.

******************************
  След това той ме прегърна, и двамата заспахме. Събудих се и погледнах часа беше 6:30. Облякох на бързо снощните си дрехи. Реших да не будя сладко сладко спящият ми принц, и се изнизах тихо от стаята. Излязох от нея, и се бях запътила към моята стая, но през времето което вървях гледах само назад да не съм събудила Марк. Както си вървях като някой анимационен злодей, и се блъснах в някой, и паднах на земята. Когато погледнах на горе за да видя лицето на човека замръзнах.

Този човек беше Тао, и ме изглеждаше ядосан и тъжен едновременно.
- О Тао здравей. - усмихнах се, и станах.
- Да здравей, ти с Марк ли прекара нощта?
- Това пък от къде? ! - опитах се да се измъкна, но не помогна.
- Не отричай снощи ви видях как влязохте в гостната, и останахте там а сега се блъсна в мен опитвайки се тайно да излезеш от стаята му!!! - извъртя очи ядосан.
- А-аз....- офф няма какво повече да крия - да снощи бяхме в една стая, и какво?! - реших да тона да загрубее.
- Нищо просто....- нещата загрубяха.
- Какво ти защо ми държиш сметка а да не би той да е непознат той ми е ГАДЖЕ! А и си е наша работа какво правим ние!
- Аз нищо не съм.....- уплаши се но това е само началото.
- Не, сега аз ще говоря! Ти не си този който ще ми държи сметка а и ти защо си ни шпионирал а?! Ама, че перверзник имаш си приятелка а гледаш чуждите връзки засрами се! - бях му толкова ядосана, но не исках да се ядосвам повече за това си тръгнах без да го оставя, и да ми отговори.

Влязох в стаята си бясна, но трябваше да се успокоя за това си взех душ.

ГЛТ (Марк)

Днес Кейти ме покани на вечеря по случай завръщането на дядо и. Притесних се защото повечето от момчетата с които живееше не ме харесваха, но трябва да отида нали съм и гадже а и за нея съм готов на всичко. След разговора  с розичката ми (Кейти) звъннах на най-добрият ми приятел Джаксън, за съвет.

- Кво става Марк?!
- Нищо звъня ти за съвет.
- Така ли казвай веднага! - загрижен за мен както винаги. - Ами нали знаеш за гаджето ми, Кейти?
- Да, и какво за нея?
- Ами тя ме покани на вечеря у тях.
- Така ли ми супер!
- Да, но нещо ме притеснява.
- И какво мили ми приятелю те притеснява?
- Ами тя живее в онзи пансион който е на две пресечки от училището.
- Но как, той не е ли мъжки?! - разкрещя се.
- По-леко бе оглушах, и да мъжки е, но тя е внучка на собственика.
- Аха, и кво?
- Ами в пансиона живее Тао, а той стои плътно до нея както, и останалите а и те не ме харесват особено.
- Споко брат ти отиди дръж се мило, и ако някой се закача ме викаш, и го бием ма само по-спокойно чу ли!
- Хах добре мерси брат.
- Няма защо чао!
- Чао!

Тъкмо започнах да огладнявам, и майка ми извика,  че закуската е готова. Тръгнах с бясна скорост към кухнята когато някой не ме спря.

- Хей Марк чакай ме! - това беше.......