Wolf Bound /boyxboy/

1

Идеята е на sadreamer_01

Името е предоставено от Hotaru_No_Hikari

Сутрешната слана бавно, по бавно се надигна нагоре и яркото, горещо, лятно слънце си проправи път над първите блокове в града. Имаше нещо в аромата на сутрин, което побъркваше Джонгхюн и го зареждаше със сили за през деня.
Беше собственик на малък автомобилен сервиз, в един от най-бедните квартали на Чесон, но парите, които заработваше му бяха достатъчни. Живееше сам и не плащаше големи сметки за домакинството. Имаше джобни, които можеше да харчи безразсъдно и това никога нямаше да му омръзне. Още от малък бе научен, че един алфа трябва да работи усърдно и да изхранва семейството си. Жените не можеха да работят. Бе нещо грешно.
Баща му имаше странна логика. Отдавна бе минало времето на тези тиранични правила, но той ги спазваше, а най-лошото бе, че очакваше и синът му да ги спазва. Джонг отдавна не бе дете. Отдавна не поддържаше контакт с баща си. И още по-отдавна не бе виждал майка си. Старата жена започваше вече да му липсва.
Родителите му живееха в далечно, малко селце, почти сгушено в плътна и голяма гора. Бяха ...точната дума може би бе - диви същества. Баща му бе наследник на един от най-старите родове вълци и като такъв държеше на корените и традициите си. Нещо, което задушаваше Джонг.
Ето защо, щом навърши нужните години, с малкото си спестявания се премести тук в Чесон и разработи малък бизнес.
От малък умееше да ремонтира коли, а и това му доставяше тайно удоволствие, макар на вечерта да не можеше да изтрие петното масло от дънките си.
Можеше да се каже, че пръскаше повече пари за дрехи, отколкото за храна.
До силния му нюх достигна прекрасният аромат на бензинови изпарения и той въздъхна. Обожаваше този аромат. Ако можеше да се храни с него, щеше да е наистина страхотно-помисли си Джонг и поклати глава, като дръпна силно ролетната щора.
Нов ден, нови коли. Работата го очакваше.
*
Беше почти обяд, когато коремът му изкъркори жалко и Джонгхюн се изхлузи под червен седан-Хонда. Имаше спукано гърне и той трябваше да го завари до днес следобед, иначе пропускаше заречения час, а с това и клиент. Джонг държеше на прецизността и точността.
Изправи се и изтърка мръсните си ръце в синия гащеризон. С бавни, но сигурни крачки, заобиколи нахвърляните по земята ключове и стигна до малка чешмичка в ъгъла. Изми добре ръцете си със сапун и отвори хладилничето, което бе взел от магазин втора употреба. Вътре имаше два опаковани сандвича, бутилка сода и парче наденица, което вече изглежда се вмирисваше. Джонгхюн направи гнуслива физиономия и подмина наденицата, взимайки един от сандвичите. Остави си другия за малко по-късно. Напоследък ядеше много.
Затвори хладилника и остави сандвича на масата, когато ароматът от храната бе заменен от друг по-силен, по-приятен, по-главозамайващ. Джонгхюн повдига рязко глава и се вгледа в календара на стената, всъщност невиждайки нищо друго освен малките, въображаеми розови линии на ароматни изпарения от приближаващия се Алфа. Джонгхюн изтръпна. Всичко животинско в него се напрегна и вените около китките му посиняха повече под кожата. Бе стиснал юмруци. Желанието да направи нещо мръсно го оставяше безсилен.
- Джонг, Джонг, Джонг/зад него с тежки стъпки, подскачаше Тесун. Беше приятел на Джонг още от първата година, в която той се премести в Чесон. Бяха неразделни. Първоначално Джонг реши, че ноздрите го лъжат, но след още няколко нелепи ситуации той разбра,че Тесун също е алфа. Разликата между тях обаче бе, че родителите му бяха разделени. Той не говореше много за това/
- Джонг./Тесун стисна раменете на приятеля си и го завъртя към себе си. В черните, каменни ириси на Джонгхюн се четеше видната жажда да разкъса врата на момчето, да изяде душата му и да плагиатства с тялото му. Тесун обаче не забеляза нищо от това...както правеше всеки път/
Вместо това, той подскочи още веднъж радостно и сключи пръсти пред гърдите си.
- Джонг..открих я..открих я..най-накрая. Беше толкова вълшебно, толкова нереално. Боже...толкова съм щастлив.
Джонгхюн продължи да гледа порцелановото лице пред себе си, опиянен от гледката.
Кога започна всичко? Джонг все още се чудеше.
В един момент се забавляваха, излизаха заедно като най-добри приятели, а в другия Джонгхюн си мислеше колко добре би подхождала устата на Тесун около члена му.
Беше глупаво. Невъзможно.
Той бе алфа, Тесун бе алфа.
Всичко крещеше, че това е грешно..но когато сърцето говореше, всичко друго мълчеше.
И Джонг просто го послуша.
Обичаше го. Обичаше всичко в него и това не го притесняваше. Притесняваше го фактът, че няма смелостта да го признае.
- Толкова е красива и мила. Името й е толкова съвършено. Раниа. Не е ли прекрасно.
Като спукан балон, съзнанието на Джонг се върна в настоящето и той сви веждите си неразбиращо.
- За какво говориш, Тесун?
- Но ти не ме слушаш!/проплака Тесун и на Джонг за миг му се прииска да го гушне/ - Джонг/въздъхна Тесун и постави ръце върху раменете му/ - Открих я/устните му бяха отворени толкова широко в радостна усмивка/ - Открих своя мейт, Джонг. Вече мога да продължа напред.
Джонгхюн не реагира.
Онези моменти, когато сте украсили тортата перфектно, но решавате, че има нужда от още малко сметана и след като я сложите прецаквате всичко. Ето така се чувстваше Джонг.
Прецакан. Развален.
Сърцето му сякаш спря за един определен момент, само за да му се присмее и отново продължи, само за да го заболи още повече. Тесун бе открил своя мейт. Онази част от живота, с която продължаваш напред и оставаш завинаги.
Щеше да има нов живот...много прекрасни деца, защото щяха да приличат на него ...щеше да има съпруга-омега и да живее като истински алфа.
Джонгхюн се страхуваше, че това бе краят. Не...той знаеше, че това бе краят.
- Решихме да не чакаме. Ще се оженим идната събота./Джонгхюн разшири очите си и се отдръпна крачка назад/
- Тази събота? Но....но..това е толкова скоро. Вие едва се познавате и...толкова скоро/Джонгхюн се обърна с гръб и стисна тениската си, опитвайки се да спре задушаващото чувство. Зад гърба му,Тесун въздъхна и зарея поглед в тавана, толкова замечтан..толкова ненормално щастлив. Джонгхюн се почувства излишен/
- Знам, но нямаме търпение. Тя ме е чакала толкова време...аз нея също. Не искам да чакам Джонг. Хей/Тесун стисна рамото на Джонгхюн и другият изтръпна неконтролируемо/
- Джонг...ще бъдеш мой кум, нали?/Джонгхюн пропадна в дупка. Дълбока, черна, мрачна дупка/
Как се предполагаше просто да стои и да наблюдава как любовта на живота му...неговият МЕЙТ се жени за някаква си Раниа.
Джонгхюн не можа да реагира. Той седна безпомощно на стола зад него и се вгледа в червената Хонда пред себе си.
- Ти си единственият, който може да поеме този пост. Ще се радвам най-добрият ми приятел да бъде до мен в този така важен ден.
Тесун се усмихна и се приближи, прегръщайки Джонгхюн.
Джонгхюн едва вдигна ръце в задушаващата прегръдка..спря едва, когато ноктите му се забиха в материята на тениската. Искаше му се тази прегръдка никога да не свършва..този ден никога да не се бе състоял. Искаше му се да бъде проклета омега. Тогава може би с Тесун щяха да имат шанс. Независимо дали им е писано да бъдат мейтове.
*
Темин не помнеше къщата по този начин. Помнеше я боядисана в тъмнозелено, често я наричаше Жабешката къща. Сега тя носеше светлокафяви нюанси и изглеждаше някак по-уютна, макар в сърцето му този уют отдавна да бе избягал. На вратата го посрещна Тесун, който изглеждаше така сякаш лети в облаците. Това ли става с една алфа, когато срещне своя мейт? Темин се усмихна искрено на единствения член в тази къща, към когото таеше искрени чувства. Тесун не можа да го изчака и миг повече и се впусна надолу по стълбите, сграбчвайки го в прегръдката си. Темин почти веднага усети малките, но ясни мускули по гърдите и раменете му. Тесун се бе превърнал в една истински силна алфа.
- Липсваше ми./прошепна Тесун и въздиша, опитвайки се да не плаче. Темин го потупа по гърба/
- Яяя..една алфа не плаче като бебе/Тесун се засмя. Щом се отдели от него го огледа добре и въздъхна/ - Нищо не си променил в себе си.
- Ти също./отвърна мило Темин и отново прегърна брат си/
Обичаше го повече от всичко на света. Имаше го за почит и не се срамуваше да признае, че му е идол. Тесун му помогна с багажа и двамата влязоха в голямата къща. В хола се разнесе аромата на печени курабийки и Тесун се обърна към Темин.
- Марта прави курабийки. Много ще ги харесаш./Темин вдигна вежди, любопитно/ - Марта е нашата мащеха/добави услужливо Тесун и Темин изквича/
- Твоята мащеха. Не забравяй това.
- Темин..още ли се държиш така?
- Тесун да не започваме тази тема. Не искам да разваляме празничната атмосфера. Хайде...заведи ме в стаята ми и ми разкажи за мейта си.
Тесун се усмихна и кимна. Изкачи стръмните, дървени стълби и зави на ляво, където се намираше крилото, обособено с две спални и баня. Там се намираха спалните на Тесун и Темин. Тесун отвори вратата в ляво, върху която стоеше прашлясал плакат на спортна кола и я бутна навътре, откривайки с ръка ключа за осветлението. В пространството се носеше аромат на застояло и Темин свъси ноздрите си, тъй като носът му бе изключително чувствителен. Тесун остави багажа на земята и се приближи до прозореца, дръпвайки тежките, тъмни завеси. Светлината се разпръсна благополучно и Темин се огледа добре.
Помнеше всичко толкова ясно. Нищо не се бе променило. Сякаш времето в тази стая бе спряло. Тесун седна на единственото легло и вдигна стара дървена играчка.
- Помниш ли това.? Имах същото, но моето се счупи и ти ми предложи твоето.
- Така и не го взе.
- Не исках да плачеш като мен/Темин се усмихна мило при спомена. Обичаше брат си и макар, че живееха разделени, тяхната връзка си оставаше все така силна/
- Хайде братле..разкажи ми/Темин седна до Тесун и преметна ръка през рамото му. Върху бузите на лицето му изби червенина и Тесун сведе глава, засрамен./
- Тя е най-красивото момиче, което някога съм срещал и е всичко, което искам. Мила, грижовна, забавна, любяща. Тя е моят мейт и аз съм толкова невероятно влюбен в нея.
- Значи е вярна историята. Щом веднъж срещнеш своя мейт, разбираш че си завършен. Търсенето спира и започва нова страница от живота.
Тесун кимна и въздъхна.
- Казва се Раниа. Има руса коса и тъмни, шоколадови очи. Най-невероятната усмивка и заразителен смях.
Темин се засмя.
- Братле..хлътнал си толкова лудо. Иска ми се да знам какво е чувството..но това не зависи от мен.
Тесун се вгледа притеснено в брат си и постави ръка върху рамото му, успокоително.
- Знам, че ти е трудно..но ще откриеш своя мейт. Сигурен съм.
- Аз съм омега... за мъж-омега шансовете са малко.
Тесун изкриви устните си надолу в неприятното чувство. Темин изпитваше мъка и той можеше да го усети с цялото си същество.
- Може би татко е прав. Може би съм грешка на природата.
- Темин, спри../но Темин не спря../
- Да ти се родят двама сина. Две напълно еднакви копия на външен вид..радостта е двойна..нали така?. И да разбереш, че единият не носи твоите родови гени. Не е алфа...а шибана омега. /Темин се засмя ниско/ - Той никога няма да ме приеме за свой истински син.
- Татко е..той е..традиционалист. Няма да разбере.. Не го мисли. Тук си заради мен. И ще бъдеш мой втори кум. Хей...трябва да те запозная с Джонгхюн...много ще ти хареса..забавен е и е мой най-добър приятел.. говорил съм ти за него.
- Ще се радвам/Темин се усмихна, но Тесун все още виждаше тъгата в очите му/
*
Два часа по-късно, слънцето залезе и входната врата се отвори и затвори с трясък. Тесун погледна към изхода на трапезарията. Видя баща си, който закачаше черното си палто върху закачалката.
Нервните нотки на нетърпение и страх го оставиха неподготвен и той погледна към празното изражение на Темин, усещайки че това всъщност са неговите емоции.
Страхуваше се от предстоящото.
Г-н И като всеки традиционен алфа умееше да получава това, което иска и да налага своето мнение над другите.
Затова не бе изненада, когато остана прикован на входа, щом забеляза Темин.
Не беше виждал втория си син от пет години и дори това не го накара да се усмихне.
Той пристъпи бавно напред и се приближи до масата, все още гледайки Темин.
Нищо по него не се бе променило, беше плашещо еднакъв като Тесун и ако не бе шибаният пиърсинг върху лявата му вежда, нямаше дори да се осъмни, че това е Тесун.
- Добре дошъл татко../отвърна нервно Тесун и се изправи/ - Ще ти сипя чаша вода.
- Няма нужда. Темин!/споменаването на името му, накара русокосото момче да повдигне глава и да засече погледа си с този на баща си. По брадичката му бе излязла набола, сивкава брада и Темин отмести поглед, кимайки леко/
- Татко.
- Значи намери време сред натоварения си график на редактор и успя да удостоиш с честа си, сватбата на брат си.
- Татко..не започвай.
- Той ми е брат. Моя кръв и плът. Не бих пропуснал сватбата му./г-н И се усмихна леко и се настани на стола срещу този на Темин. Тесун го последва./
Дълго време никой не развали тишината, докато Тесун не отвърна.
- Ще повикам Марта и можем да започнем да вечеряме./Тесун прати плаха усмивка на Темин и стана от стола си, отправяйки се към кухнята. Щом вратата веднъж изхлопа зад гърба му, г-н И се прокашля и подпря лакти на масата, вперил студения си и укорителен поглед в лицето на сина си.
- Как е майка ти?
Темин изкриви устните си. Този човек имаше наглостта да пита за майка му. Той имаше наглостта да я споменава.. той бе този, който я изгони от дома им.
- Добре е..откакто е далеч от теб.
- Може да си голямо, пораснало момче, но все още си оставаш мой син и очаквам да покажеш нужното уважение./изсъска г-н И и Темин поклати глава/
- От доста години вече не играеш роля в живота ми. Кой си ти, че да се държа с теб по този начин?
- Същият си като майка си. Шибан омега, който ще остане сам за цял живот. Вместо да откриеш мейта си и да се грижиш за него, ти си въртиш задника в тъпата редакторска кантора. Що за живот е това?
Темин стисна копринената салфетка между пръстите си и избута стола назад в мига, в който Тесун и Марта влязоха в трапезарията, носейки изпечено пиле.
- Моят живот? Живот, в който ти нямаш място. Мразех те като дете..мразя те и сега. Безчувствено копеле такова.
- Неблагодарник./извика баща му и се изправи/ - Долен омега...пълна издънка си и такава ще си останеш.
- Татко/извика яростно Тесун, при което Темин се възползва от момента и се поклони на брат си/
- Съжалявам Тесун. Трябва ми въздух./той се обърна и излезе от къщата. Не знаеше къде ще отиде, но знаеше, че не иска да се връща в този задушаващ го дом/
*
На следващата вечер Джонгхюн реши да се напие.
Имаше само два дни до сватбата, а той нямаше дори костюм. Защо му е? И без това не умираше от желание да види МЕЙТА си как казва „Да" на някаква си пачавра.
Мразеше я..от дъното на душата си я ненавиждаше.
Беше седнал на края на бар-плота и пиеше най-силното уиски, което притежаваше барът. Бе по-скъпо от другите, тъй като бе добре отлежало, но парите в този момент нямаха значение. Той просто искаше да забрави предишния ден, да забрави предстоящото и да се направи, че нищо от това не се е случило.
Алкохолът в кръвта му растеше значително бързо, а погледът му се замъгли. Едва вдигна ръка, за да поръча още две чаши, когато до нюха му достигна сладък, приканващ аромат. Нищо подобно не бе усещал през целия си живот и за миг Джонг се почувства уязвим. Той се огледа в претъпкания бар, погледа му се размъти и главата му клюмна леко надолу. В ушите му, отделени от силната музика, се чуха бавни и съблазнителни стъпки. Сякаш с всяка следваща, те размиваха образите и в съзнанието на Джонг се образува само една синя фигура, изградена от прозрачен пушек. Джонгхюн усети как тялото му се наелектрезирва, ноздрите му се разширяват, аромата влиза, преминава по вените му и се блъска в сърцето му като барабанче. Никога не бе изпитвал нещо подобно...
Първоначално си помисли, че получава сърдечен удар, но след това си пое дъх и се концентрира само и единствено върху стъпките, които се приближаваха.
Столът до него изскърца назад и Джонгхюн надигна глава, прекалено замаян установи, че това бе Тесун.
Но...как..как бе възможно Джонгхюн да не усети аромата му?
Алкохолът ли притъпяваше всичко вълче в него?
- Изглеждаш сякаш са ти откъснали топките и са ти ги подарили за рождения ден/Джонгхюн премига няколко пъти срещу лицето на Тесун, след което се обърна отново към чашата си и продума/
- Какво правиш тук? Защо не си с годеницата си?/Може би бе заради музиката или заради неразбираемото мрънкане, но русото момче така и не разбра какво говори Джонгхюн и повдигна ръка към бармана/
- Водка с лед и сода.
- От кога пиеш водка?/Джонгхюн погледна изпитателно Тесун и другото момче повдигна рамене/
- Странен начин да заговориш някого, но щом те интересува. Пия само това. Другият алкохол не ми понася./Русото момче изчисти невидими прашинки по черния си панталон и това принуди Джонг да хвърли поглед върху съблазнителните, меки бедра, които стояха кръстосани едно върху друго/
- Напълнял си.
- Мило/отвърна русото момче и отпи от водката си/ - Добър начин да съблазниш някого, задник./Джонгхюн свъси вежди и се засмя гласно, махайки с ръка/
- Странен си.