Писмото от теб дълбоко е скрито,
да не бъде отново от мен открито.
Вече не слушам твоите песни.
И дните ми далеч не са чудесни.
Повече няма да гледам онзи филм,
който беше нашето онлайн кино.
Портретът, който ти нарисувах
стои и чака да го подаря, но уви...
Ще ми кажеш "Благодаря",но не ме обичаш, нали?
Името ти е навсякъде около мен.
Преследваш ме отново ден след ден...
Не искам да чувам за теб,
Нито за мястото от където си ти.
Душата ми превърна в лед.
Остави ме сама в кървави сълзи.
Научих се да харесвам кухите тела.
В душата им не смея да се влюбя.
Съдбата си с никой не деля.
Не искам пак да се погубя.
Нима забрави ме? Това ли беше?
Наричаше ме "космос". Дрън-дрън.
Няма ме. Без мен си на далече.
А ти си тук - в сърцето ми трън.
Няма те! Така и нищо не довърши..
Сега ти казвам: "Всичко свърши!"
04.08.2016.
