Промяната в очите ти/boyxboy/

КРАЙ

Беше онова време от годината, когато жегите бяха преминали всякакви граници и всеки един се чудеше как точно да се скрие от слънцето. От както се помня имах проблем със слънчевите лъчи, затова мразех Маями. Но исках или не тук бе фирмата на татко и ако исках да бъда добър син, отговарящ за многочленна компания по финанси, то трябваше да прикрия отчаяните си опити да се отърва от това слънчево късче земя.

Не бях впечатлен. Повече харесвах зимата, снегът и дебелите пуловери, които баба ми плетеше всяка Зима. Бяха цветни, меки и уютни. Но можех да се насладя на това само веднъж в годината и то точно през Декември, когато коледните празници наближаваха. Дори в Маями бе известно, че този период от годината е по-скоро..."свещен"..с не написано, но напълно изпълнимо правило „Без работа през празниците". Така практикуваше дори трудолюбивия ми баща, който точно по това време проявяваше благодарност и ме уреждаше с билет за Корея и седмица отпуск. Седмица, която прекарвах пред телевизора, облечен в пуловера на баба, галейки Комедес и ядейки чипс като прасе.
Какъв рай.
Между другото, казвам се И Джинки и да... не съм точно типа хора, подходящи за слънчевия Маями.
Трябваше всеки ден да се боря със слънчевите лъчи, тъй като имах начална фаза на алергия, затова прекарвах по-голямата част от деня във фирмата и затъмнения си офис, а вечер си отдавах заслужена почивка, посещавайки малко заведение край плажа. Обградено от високи дървени огради и под, с виенско колело и многобройни сергии за сладкиши.
Децата обожаваха това място..може би за това бе любимо и на мен, защото нека си призная.. Детето в мен все още викаше и се радваше, когато види захарен памук.
И тази вечер не се различи от останалите. Бях седнал на „запазеното" си местенце, точно на ръба и гледах как вълните бавно и лежерно се отправят към плажа, само за да се успокоят и да се върнат назад сякаш нещо ги дърпаше. Беше почти привечер, слънцето се бе скрило и прилива умело пращаше хладен въздух. Обикновено идвах тук с горнище, защото винаги ми ставаше студено, но сега бях само по един оскъден и раздърпан потник. Нямах търпение да се отдам на заслужената почивка след тежкия работен ден.
Баща ми естествено сметна за необходимо да ми изкара нервите по всевъзможен начин. Естествено аз отново се хванах на шантажите му и скандала не закъсня.
Сега чувствах главата си на път да избухне. Единственото нещо, което ме успокояваше бяха тези вълни.
Заведението бе почти пълно. Всяка маса бе заета. В ляво от мен имаше двойка, която се прегръщаше и се снимаше, а в дясно група деца, които шумно си пиеха напитките.
Нямах нищо против.. Този малък звук на дандания бе единственото нещо, което ми показваше, че все още съм човек, а не работеща машина.
Вероятно щях да се превърна в баща си, след време. Вероятно щях да бъда лош баща, лош съпруг, но успяващ бизнесмен.
Да..вероятно живота бе подготвел това за мен. Не бях убеден, а и нямаше как да съм, но психически тормоз, които се полагаше върху мен бе един и същ и аз изпитвах само нуждата да избягам.
Имаше почти 4 месеца до зимата. А така ми се щеше тя да бе вече тук. Баба ми липсва.
- Мястото свободно ли е?/чу се зад гърба ми и аз извъртях бавно глава, поглеждайки изправеното, слабо и усмихнато момче. Имаше тъмно кестенява коса, която леко падаше пред очите му, кафеникави, до черно зеници и малки, но достатъчно плътни устни. Бе облечено с обикновена тениска и шорти. По скромното ми мнение.
Не бе нарочно...просто бях учен да преценявам хората от пръв поглед. Баща ми вечно повтаряше, че това е добър коз, за да не бъда подвеждан никога. Понякога наистина се отблагодарявах за този урок.
Огледах се. Видях празна маса и кимнах леко с брадичка, без да продумам нищо.
Момчето погледна зад себе си и отново се обърна, не снемайки тази усмивка.
-Знам, че мястото там е празно, но е прекалено близо до бакалията за пуканки. Дразня се от миризмата.
-И все пак сте дошъл на място пълно със всякакви подобни сергии?/Непознатото момче се засмя тихо и кимна, почесвайки се зад врата/
-Обичам да гледам вълните от високо..как да кажа..изкуших се. А и ми се стори, че имате нужда от компания.
-Обичам да съм сам/отвърнах равно и обърнах глава напред / - Но седнете.
Непознатото момче въздъхна и издърпа стола до мен, като внимателно се настани. Постави напитката си близо до моята и с това леко наруши личното ми пространство. Преди да имам възможността да се отдръпна, той проговори.
-Аз съм Мино, приятно ми е.
Погледнах към протегнатата ръка и след това в очите му.
Компания бе единственото нещо, от което нямах нужда в момента....Но нещо в погледа му ме накара да се поддам и да протегна своята ръка, докосвайки неговата длан. Бе топла..Адски топла.
-[Оню/отвърнах тихо и той се усмихна./
Не бях убеден дали бе зареди времето, но усетих как челото ми се поти от натиска на горещите вълни. Имах чувството, че се задушавам.. ръката му нежно отпусна моята и аз бързо и нервно улових напитката си.
- Кореец си нали? Извинявай, позволи ми да говоря на „ТИ"/кимнах /
-Да, кореец съм. Както и ти?
-Така е. Е Оню, какво те води в слънчевия Маями.?
-Работа предимно/.отвърнах сконфузно и погледнах напред към плажа, виждайки как една чайна човърка нещо между скалите. Усещах погледа му върху себе си и за миг съжалих, че се съгласих да седне до мен. Имах чувството че нарушава дори повече от личното ми пространство/.
-Наистина? При мен е същото. Като изключим, и че наскоро се разведох. Не потръгна/Мино се усмихна накриво и зарови по ръба на чашата си. Не можах да издържа и го погледнах, той така и не вдигна погледа си. Може би страдаше..тя сигурно бе красива..явно той не можеше да я забрави така лесно/
-Съжалявам.
-Няма за какво. Тя бе кучка./момчето ме погледна и аз повдигнах вежди изненадан. Изражението му бе наистина интересно..очите ..те...така и не можех да откъсна погледа си от тях. Имаше нещо, което ме дърпаше и ме караше да остана..дори след като питието ми свърши/
-Нека те почерпя.. За развода.. моля те/преди да се осъзная вече кимах съгласявайки се. Той се изправи и се изпари.. Бях погълнат от електричеството, което остави тялото и досегашното му присъствие. Бях объркан. Кой и какъв бе той всъщност..?/
-Заповядай. Поръчах ти Блъди Мери.Надявам се обичаш.?
-Да..обичам/Усмихнах се, благодарно. Не бе една от любимите ми напитки, но бях способен да преглътна тази подробност. Той отпи от своето, което така и не разбрах какво е, но притежаваше цветовете на дъгата. /
--
-Знаеш ли..тя се опита да ме задържи с фалшива бременност/изсмя се той и наклони глава.. Почти веднага разбрах, че той бе полупиян./
-Мисля, че пи достатъчно.
-Знаеш ли..прав си.
Той отмести питието си, което така и не бе доизпито. Не знаех какво е, но вероятно бе пълно само с алкохол..и то няколко вида алкохол. Едва ли здрав..силен....мъж като него би могъл да се напие само от няколко глътки. Той подпря главата си върху ръката си и ме погледна. Усетих как се изчервявам. Бях опиянен от блестящите очи.
-Радвам се, че се запознахме Оню. Ти си..красиво момче,./погледнах го изненадан. Не можех да определя какво точно го накара да каже това...Причината, че е пиян или, че наистина го мисли. Усмихнах се съвсем леко и погледнах смутено към напитката си.
-Сетих се. Искаш ли утре да отидем до Централния Увеселителен парк?
-Какво? Не мисля, че това е...
-О хайде де...не бъди такъв. Ти си единствения кореец, който съм срещал тук. Не бъди такъв сноб.
Погледнах го изненадано и наистина леко обидено, но вероятно той бе прав.. А и той бе също единствения кореец, който срещам тук. Е като изключим татко, но той е винаги до мен..така, че..той не се брои.
-Може./кимнах и Мино се усмихна, изправяйки се/
-Радвам се, че се запознахме Оню. До утре вечер. О, и ето... това е номера ми, обади ми се щом се наспиш.
Гледах дълго зад гърба му, докато той се отдалечаваше.
Това нещо като среща ли трябваше да е?
Не...той не бе хомо..бях убеден...почти убеден...

*

На следващия ден бях малко притеснен. Не знаех дали Мино не пожела тази среща, само защото бе пиян...или защото все пак му бе приятно с мен.
Малко хора успяваха да свикнат със странния ми характер, но той явно нямаше проблем с това.
Реших, че точно в момента имам нужда наистина от приятел.
Затова нервно, но и решително набрах номера, който той ми остави снощи.
Скоро даде свободно...но той така и не вдигна.
Затворих, оставих телефона, легнах...огледах се и отново го взех, набирайки номера.
-Да/чу се сънен глас и аз затай дъх...господи, браво Оню..събуди го/
-Здравей/здравей? Само това/
-Здравей?/попита предпазливо той..знаех си, че не ме помни..защо да го прави..аз съм просто един непознат/
-Ами аз...извинявай, сигурно те будя. Не знам дали ме помниш. Снощи бях в парка до плажа и...
-Оню? Здравей, ти се обади?/усмихнах се....не очаквах, че той наистина би запомнил името ми..личността ми/
-Да, здравей..отново/засмях се тихо и се изчервих/ - Исках да попитам дали срещата за днес остава?
-Разбира се. Искаш ли да се чакаме направо на входа на Увеселителния парк?
-Идеално. Ще бъда там.. Вероятно ще нося синя тениска/Мино се засмя и аз се почувствах като пълен идиот/
-Не бих сбъркал това лице никъде..повярвай ми. До скоро.
И след това нищо. Той просто затвори, а аз останах да вися на телефона, чувствайки се толкова неловко. Когато оставих мобилния апарат на леглото осъзнах какво всъщност бях сторил. Бях си уговорил среща с непознат..е почти непознат..не чакай..напълно непознат..това че знаех името му, не ни правеше познати.
Щях да откача.. Не знаех какво да облека.. Вероятно синята тениска не е фактор, след като той каза, че би ме познал.. Господи..той каза това...добре..изобщо не трябва да се шашкам.
Отворих двукрилния гардероб и вперих поглед в многобройните дрехи. Имах наистина изискани дрехи. Едва ли едно сако би било подходящо за Увеселителен парк.
Огледах се и грабнах бели, къси дънки, леко разшири по ръба. Също така лилав потник и дънково яке с къси ръкави. Вечер бе наистина студено, а и комарите бяха ужасни. Бях си напатил достатъчно. Оставих ги на леглото и влязох в банята за дълъг душ.
Не знаех какво щях да правя с Мино, но се надявах да не се излагам повече.
Обикновено бях уравновесен човек..но той наистина ме изкарваше извън контрол.
Страхувах се.
Малко хора правеха това с мен...

Когато наближи времето да тръгвам се облякох и прилично се парфюмирах. Взех телефона, портфейла и ключовете за колата си, като се качих в асансьора и натиснах копчето за подземния етаж.
Пътуването до Парка бе уморително, защото улових нощното задръстване и около 40 минути се придвижих само с 2 километра. А Парка не бе никак близо..както и центъра.
Когато най-накрая пристигнах се оказа така, че бях закъснял с цели 50 минути.
Какъв бе шанса той да ме чака още?
Бях почти убеден, че вече си е тръгнал..
Почувствах се ужасно. Огледах се, но не го виждах..или поне не го познах.
Въздъхнах и сведох глава, като подпрях челото си с длан.
Идеално..просто идеално.
-Сладък си когато си отчаян/.чух шепот до ухото си и подскочих. Погледа ми моментално попадна на този на Мино. По дяволите тези очи. Имах чувството, че биха ме накарали да се съблека и да мастурбирам още тук и сега.. Влудяваха ме../
-Ти си още тук?
-Разбира се. Предположих, че си хванал задръстването..ужасно е, знам това.
Усмихнах се и кимнах.. Нямаше нужда от оправдания..той ме разбираше идеално.
-Е хайде../ръката му ми направи път и аз кимнах мълчаливо. Влязохме в огромното пространство и аз останах изумен. От години живеех тук, но нито веднъж не бях идвал./
-Детството в мен се събуди/засмя се Мино и аз се изкисках..почувствах се на 5. Ужасно бе приятно/ - Ела...искам да се качим там/Мино ми посочи някаква огромна въртележка с малки кабинки и аз ахнах. Не бях убеден дали искам да се кача там., Бързо ми се завиваше свят, а не исках да повърна,....не и сега./
Въпреки това ентусиазма му не ми позволи да му се възпротивя. Усмихнах се и го последвах.
Той плати...нещото, което не харесвах е да плащат за мен..особено когато имах средства. Но погледа....Не можех да преценя защо когато ме погледнеше и се разтапях. Не беше редно.. Той наскоро бе преживял развод..просто не бе редно.
Качихме се.
Завъртяхме се.
Развиках се като момиче.
Срамувах се дълго след като слязохме, а той не спря да ми се подиграва.
Бе унизително.
Нацупих се..той ми се усмихна и се наклони към мен, дъха ми секна. Какво правеше за Бога?
-Сладък си когато си сърдит.
Изрече и аз се изчервих.
Защо ме нарича „сладък"? Защо не прикрива близостта си? Защо го прави?
Предизвиква ли ме? Или ме тества? Какво искаш всъщност Мино?
-Хайде...нека се качим тук
Той обви дланта ми в своята и аз се разложих...почти буквално. Качихме се на друга въртележка.
Отново се разписках като момиче, а той този път не ми се подигра.
Подсмихна се и продължи да стисна ръката ми.
„За да не те загубя"-каза ми когато забеляза объркания ми поглед. Но въпреки това не останах така спокоен.
Нещо в дланта му ме караше да съм разтревожен.
Нещо в погледа му, в начина му на докосване, в думите му ме караше да треперя.. Караше стомаха ми да бушува, а сърцето ми да тупти.
Бе немислимо да се случва това, за което се опасявах
Бе толкова рано.
Не можеше да е възможно.
А той не можеше да е...такъв.
Мино ме издърпа към поредната атракция...към поредната бакалия за стрелби. Спечели малък жираф и ми го подари.
Отказах го..не исках да изглежда така, сякаш се радвам на това..
Но той не прие отказа ми.
В крайна сметка се озовахме в малко капанче за понички, аз с жираф в ръка, а той с две картонени купички.Седнахме на една от масите и аз оставих жирафа прилежно на свободния стол в ляво от мен. Той ми подаде едната картонена купичка и аз я поех от ръцете му.
Усмихна ми се..
Усмихнах му се и аз.
Опитах от поничките и о, Мили Боже..бяха толкова вкусни, че имах чувството, че ще се размажа на пода. Започнах да се тъпча като малко прасенце, а той ми се засмя. Почувствах се тъпо..за пореден път.
-Толкова си сладък така.. С издути бузки/Той ощипа лявата ми буза и аз почти се задавих. Побързах да сдъвча хапката и оставих останалите на масата, свивайки длани между бедрата си. Горях..не знаех дали от срам или от нуждата той отново да ме докосне./
-Хей какво има? Аз ли сторих нещо?
Отрекох..но ..не умеех да лъжа..не и за дълго.
-Съжалявам ако съм те обидил. Понякога не се съобразявам. Може би затова съпругата ми ме напусна./той сведе поглед и аз разбрах..той все още я обичаше/ - Или защото съм хомо..не съм убеден.
Поправка. Той явно не я обичаше. Щях да извикам ако бях малко по-спонтанна личност. Той. Бе.Хомо.
О Господи...
- Ти си..
- Да..гей съм. Може би трябваше да ти го кажа още вчера. Съжалявам.
Кимнах и се изправих въздъхвайки.
-Да отидем на виенското колело.. След това е най-добре да се прибираме..става късно.
Той ме погледна за дълго..имах чувството, че ще се задуша. Не исках да прозвучи така сякаш исках да се отърва от него, не исках да изглежда и така сякаш не исках повече да го виждам или, че имам проблем с това, че е гей. За Бога..аз също бях гей..и там бе проблема. Ако скоро не се отделя от Мино имам чувството, че ще сторя нещо, за което едва ли бих могъл да се оправдая след това.
Няколко минути по-късно стояхме затворени в малка, двуместна кабинка с решетка и се въртяхме в кръг на огромното виенско колело.
-Тук е забавно нали?/изведнъж той развали неловката тишина и аз кимнах/
-Да..весело е. Не бях идвал.
-Аз също/погледнах го изненадано, а той ми се усмихна/ - Изплаших те нали?
-Моля?
-С това, че съм гей. Изплаши се./Погледнах го продължително/
-Не, Мино..аз...
-Няма нищо, разбирам.. Исках само да кажа, че не те поканих защото исках нещо по-специално от теб. Просто исках да се поопознаем;. Стори ми се интересно хлапе.
Удар под кръста.. Хлапе? Аз?
-Управлявам компания с 20 хиляди служителя/изтърсих ядно/ - Ставам всяка сутрин в 5 и се прибирам вечер след 23 часа. Не мърдам от бюрото си, правя доклади и подписвам сделки за милиони, а ти ме наричаш хлапе?
Мино премига няколко пъти срещу мен.
-Е Мино ако искаш да знаеш, това хлапе може много повече отколкото си представяш.
Гледах го ядосано, а той само премигаше срещу мен. В следващия миг сграбчи потника ми за деколтето и ме дръпна, разбивайки устните си в моите.
Щях да умра.. Почти сигурно беше,. че щях да почина там. Увих ръцете си около врата му и бавно ги плъзнах надолу, усещайки мускулестите рамене.
Той бе толкова горещ. Езика му бе властен, целуваше се страхотно.
Мозъка ми изхвърча през решетката и отлетя като чайка.
В началото реших, че можем да бъдем просто приятели.
Но се оказа огромна лъжа.
Влюбих се!

*

Година и шест месеца по-късно, аз все още не можех да се насладя на тази връзка.
Беше нещо хубаво. В смисъл, че наистина бе нещо уникално.
Мино беше прекрасен. Беше любвеобилен, беше мил, беше романтичен, загрижен и много стабилен. Чувствах се уверен и защитен покрай него..Чувствах се обичан.
От дълго време не бях усещал това чувство на горещина в сърцето си, но когато бях с него всичко това бе реално и мисля, че никога нямаше да свърши. Обичам го..той също ме обича..някак...сигурен съм в това. Обичаше да ми го казва...и да ми го показва.
Обожавах времето прекарано в леглото. Бяхме заедно, гушкахме се, говорех ме си, размишлявахме какво бихме могли да подобрим в къщата, която купихме от общите ни пари. Мисля, че никога няма да мога да се отделя от него.
Сега връщайки се във времето назад, се радвах, че му позволих да седне до мен.
Вероятно ако не го бях сторил щях да пропусна този прекрасен мъж.
Мино винаги знаеше как да ме изненада. Днес бе годишнината ни.. Правехме година и шест месеца заедно и аз исках да го отпразнуваме добре.
Бях решил, че ще направя елегантна и изискана вечеря. На свещи. С ароматна ваза рози в средата, шампанско и изненада като за финал.
Бях се подготвил. Исках да го изненадам. Купих се много секси бельо, за което никога няма да успея да изтрия срама, когато стоях на рецепцията на бутика и го платих. Не исках да изглежда така сякаш бих носил нещо подобно, но това че се наложи да го пробвам по мен не говореше за съвсем друго.
Вероятно щях да свикна с тази мисъл.. Все пак той щеше да е щастлив.
Винаги ми бе споменавал колко харесва черното дантелено дамско бельо. Реших че ще е добра изненада да се сдобия с едно такова и да го облека довечера.
Щеше да се зарадва...бях убеден.
Часа минаваше почти 18 вечерта и аз бях почти готов с вечерята. Остана ми само десерта, който отнемаше повече време да се запече, но щеше да е готов докато Мино се прибере.
Бях малко нервен. Не бе първата годишнина която празнуваме, но въпреки това си бе леко стресиращо.
На вън бе Зима и вечерта идваше прекалено рано,. Сега единственото нещо, което можех да видя през запотените от скорошния дъжд стъкла, бе близката бензиностанция и далечните небостъргачи. Къщата ни бе далеч от града и това бе добре, защото тук бе наистина спокойно.
Преди три месеца с Мино решихме да се върнем в Корея. Татко не прие много добре това, че излизам с мъж, въпреки, че знаеше, че съм гей, а семейството на Мино бе мило и те наистина ме приеха като част от семейството си. В тяхно присъствие се чувствах друг човек, чувствах че те сега са моето истинско семейство. Бях наистина щастлив от това. Не можех да кажа, че не страдам за моето семейство, но те така и не успяха да преодолеят предразсъдъците си и да ме приемат такъв какъвто съм.
Не мога да жертвам моето щастие, за да може те да са щастливи. В крайна сметка един родител, трябва да направи всичко, за да може детето му да е щастливо..не зависимо колко болезнено е това. Нали така?
Те не го направиха..и се почувствах ужасно. Почувствах се предаден, отритнат.
Но с Мино ми бе добре..той ме разбираше и ми помагаше. Той бе всичко което исках.

Скоро наближи времето, в което той обикновено се прибира. Бе почти 21 вечерта и аз бях облякъл черното дамско бельо, отгоре бях с бели дънки и черна риза. Исках да изглеждам добре.
Бельото влезе неудобно в дупето ми и да си призная бе истинско мъчение.
Щях да устискам..поне още малко. Бях убеден в това. Мино не бе от типа хора, които удържат на сексуалната възбуда. Бях почти сигурен, че до основното вече щяхме да се награбим.
Той бе романтичен.. но понякога наистина чукаше здраво. Не се оплаквам..харесваше ми..показваше ми, че той е по-силния от двама ни и някак си ме възбуждаше допълнително.
Обожавах го.
Него и способностите му да ме командва. Бе еротично.

Стоях седнал на единия от двата стола, като нервно оправях подредбата на приборите пред себе си. Поглеждах часовника, поглеждах и вратата. Не чувах нищо. Той закъсняваше.
Може би бе в задръстване-реших първоначално, но след час закъснение започнах наистина да се притеснявам. Вдигнах телефона си. Минаваше почти 22 вечерта, нямах позвъняване, нито есемес. Той все още липсваше.
Започнах да нервнича..бавно по бавно губех своята увереност, спокойствие и уравновесеност. Не спирах да се оглеждам при всеки малък шум, надявайки се че това е той.
Скоро търпението ми се изчерпа и позвънях.
Телефона му беше изключен. Пробвах пак..отново същото. Той не вдигаше.. А аз не спирах въпреки това да звъня. Може би бе извън обхват или...знам ли.
Когато стана полунощ тотално откачих. Бях наистина ядосан, но и разтревожен. Страхувах се да не би да му се е случило нещо.
Не си представях живота без Мино.
Когато изцяло загубих търпение и вяра и се изправих, готов да изляза и да го потърся или поне да подам сигнал в полицията, чух как входната врата избибипка и се отвори. Погледнах към нея и Мино влезе подгизнал, носейки малка червена, гланцирана чантичка в ръка. Той ме погледна и се усмихна, а аз свих вежди ядосано.
-Малко закъснях
-Малко?!/извиках и той спря каквото вършеше и ме погледна/
-Имаш ли си на представа какво преживях Мино.? Помислих, че ти се е случило нещо. Как можа дори да не се обадиш.?
-Съжалявам миличък батерията на телефона ми падна, имах малко работа в склада, а и трябваше да взема подаръка ти. Честита годишнина/той се усмихна, а аз изсумтях. Той ме погледна шокирано/
-Чаках те повече от 4 часа. Вечерята изстина, знаеш че имаме годишнина, но въпреки това си взел допълнително часове с шибания склад вместо да се прибереш и да вечеряш и да изчукаш гаджето си по възможно най-секси начина./Мино премига няколко пъти срещу лицето ми. Дишах учестено. Какво му казах току що?Господи как ли изглеждаше отстрани тази ситуация?/
-Защо секса винаги присъства в разговорите ни?/прошепна Мино и аз се засмях/
-Стига Мино. Ако не бе секса какво друго би те задържало при мен?/Мразех когато се караме, но бях наясно, че една от вероятностите той да е с мен, е именно секса... Знаех, че ме обича, но... не бях човек, който лесно може да забрави миналото, раните и да продължи напред/
-Какво говориш Оню?/извика той и хвърли чантичката, която падна върху голямата спалня/ - Наистина ли мислиш, че това е причината да съм с теб?
-Да..мисля, че е това.
-Ти глупак такъв/Свих раздразнено вежди и въздъхнах ядосано. В адреналина загубих всякакви задръжки и вдигнах ръка, показвайки му среден пръст. Той повдигна едната си вежда./
-Майната ти. Остави ме сам/завъртях се и тръгнах към спалнята с решението, че тази вечер бе изцяло провалена. С ядосаното си състояние, за което бе виновен само и единствено той и с намерението, че тази вечер Мино ще спи на дивана в хола, но когато достигнах до леглото и започнах да откопчавам ризата си, той ме сграбчи и ме обърна към себе си. Погледнах го изненадано, но единственото което можех да видя заради оскъдната светлина бе яркия поглед. Блестеше от лунната светлина, а устните му бяха разпънати в лека усмивка.
-Мино?/издишах близо до устните му, а той само изръмжа и стисна ръцете ми, бутайки тялото ми на леглото. Коленете му ме последваха и той ме обкрачи, като седна на гърдите ми. Преди да реагирам Мино сграбчи китките ми и защипа железни белезници около тях, след това увивайки дългата верига около тънката дръжка на спалнята. Очите ми се разшириха. Какво правеше той? Какво ставаше, за Бога?
-Мино..
-Щом съм с теб само зареди секса. Нека поне ти го начукам като хората.
Мино слезе от гърдите ми и аз нервно размърдах ръцете си. Изведнъж се чу отново щракване и той ме стисна силно за глезените. Краката ми се оказаха също оковани от белезници, но те не бяха завързани към леглото. Рязко извиках и свих коленете си, но той стисна бедрата ми.
-Мино плашиш ме.
-Шт../изстена той. Сграбчи ризата ми и разкъса копчетата./
Изпаднах в паника. Очите ми се насълзиха. Никога не го бях виждал такъв..плашеше ме...страхувах се.
-Защо ми го причиняваш. Защо.?
-Защото беше лошо момче.
Погледнах към лицето му, а той погледна към мен. Бавно не отделяйки погледа си от моя, откопча дънките ми и погледна надолу..малката черна панделка която стоеше най-отпред на дантеленото бельо се показа и той разтвори устните си, изпускайки въздишка. Погледна ме отново.
И тогава...тогава погледа му се промени.
Ръката му си поигра с дантелената панделка и се плъзна по корема към гърдите ми. За миг потърка дясното ми зърно и аз изхлипах. Той стисна брадичката ми и застопори лицето ми към своето. Бавно потърка средния си пръст по устните ми и без позволение го натъпка. Не успях да се възпротивя. Той се усмихна и повдигна тялото си, улавяйки с другата си ръка, моята. Същата с която аз му показах среден пръст. Бавно го засмука и изхъмка. Погледа ми потъмня. Дишането ми се учести. Бе толкова горещо...той бе толкова неустоим.