Момичето с лилавото око.

14-тата година

Беше 20 Септември 1994 г. Деня,в който Фелисити беше родена. Откакто е в сиропиталището, този ден не значи нищо. Просто нормален ден. Фелисити винаги се надяваше,че ще стане нещо,но това не се случваше. Рутината й не беше нищо особено. Е...нищо особено за техния свят. Всяка сутрин идваше горила с женска рокля да събуди децата. Те ставаха от леглата си и се запътваха за банята.Там те само се назъбваха и четките отлитаха да им мият зъбите. Обличаха дрехите си и излизаха или да играят или в библиотеката. Е в библиотеката ходеше само Фелисити.  Библиотеката беше най-голямата стая в ,,Хихълпсик",.  И можете да се досетите, че и тя не беше обикновена. Вътре имаше малки човечета,които изглеждаха толкова стари,че Фел всеки път се чудеше кога ще умрат.Тези създания се наричат квиркове. Там са познати като пазители на книгите. Книгите там имат по-голяма стойност. Всяка от тях пази история. Истинска история. Писателя пишейки създава истински герои. Създава нов свят с истински души и хора.Ако някоя книга се изгори всички те умират. Тук знам,че сигурно всички се питате дали може да влезеш и да живееш в история. Отговорът е да.Но има много последици..кат пътуване във времето.Може да промениш историята или да бъдеш убит. За това само древните вълшебници знаят заклинанието. Имаше всякакви книги. Учебници, автобиографии...Всичко. Фелисти ги беше прочела почти всичките. Обичаше като го направи да помага на квирковете да подредят и преместят всяка книга. Беше малко трудно,защото рафтовете бяха високи колко планински гигант, а това беше доста.Това,което най-много привличаше вниманието на Фелисити бяха свитъците. Там се държаха повече заклинания отколкото можете да си представите. Но никой не припарваше до тях...дори криковете. Имаше могъща магия,която убиваше всичко,което се опита да ги докосне. Беше създадена от директорката на магическото училище и само тя можеше да я развали.

Както вече споменах беше нормален ден. Точно когато Фел затвори голямата порта на библиотеката се появи госпожа Стайнс. Тя се грижеше за децата от кулата на Фелисити. Понеже сиропиталището беше много голямо и разделено на 6 кули,всяка си имаше отговорник. Стайнс мразеше всички деца.Погледна горкото момиче със злобен поглед и й каза да я последва. Ходеха около 10 минути.Беше голямо  сиропиталище и обикаляха много време. Пристигнаха в кабинета на директор Пиариз. Там на един стол седеше жена.Може би най-красивата жена,която детето беше виждало.Всички изглеждаха толкова изненадани,че тя е там. Личеше си,че е повече от красива жена. От шок и паника момичето не знаеше какво да прави. Стайнс я бутна до стола и излезе. Мистериозната жена се усмихна приветливо. Точно тогава директора ги представи една на друга.

-Госпожице Лайдъл, това е госпожа Фабиана Систиоз.–каза директора.

– Здравейте, приятно ми е да се запознаем.-каза Фелисити

- И на мен ми е приятно, госпожице Лайдъл.-отвърна жената.

Фелисити се чудеше какво става.Не беше виждала тази жена през живота си.Никога не беше викана в кабинета на директора.Може би жената иска да я осинови?...Това никога не беше минавало през ума й. Идвали са хора,но никога не са избирали нея.Тя беше различна.Едното й око със всеки ден ставаше все по лилаво...за това и всички деца страняха от нея.Тя първа беше развила магическите си сили и я мислеха за изрод. Никой никога не беше показвал магическо умение на 3 месечна възраст.

-Тази жена е тук,за да те осинови.каза директора

Фелисити едва не заплака от радост.

-Багажа ти е събран и може да тръгвате.- продължи човекът.

Жената и момичето излязоха от сиропиталището. Фелисти не смееше да каже и дума.Никога не си беше представяла,че този ден ще се случи.Беше и малко уплашена.Беше чела за света извън ,,Хихълпсик", но сега щеше да го види наистина. Фабиана я погледна и каза:

-Знам,че сигурно си объркана, но спокойно. Аз съм директорка на академията за магия ,,Фениксус". Осинових те точно на този ден с причина. Има много неща, които трябва да разбереш, но първо имаш нужда от почивка. Днес ще спиш у нас. Или да кажа у вас. Но утре е първия учебен ден. Не се безпокой, ти си записана в моята академия. Както знаеш там се живее до края на учебната година. Звучи страшно казано така, но е си единствена. Сега нека се приберем.

Фелисти погледна с обнадежден поглед и кимна. От небето кацна сквъркъл. Той е като гоблин, но много по-добър и пухкав.Момичето седна. Около жената се показа червена светлина и тя се превърна във феникс. Отлетя на някъде, а сквиркъла я последва.