Over again (sequel to Strong)

Chapter 8

Harry's POV

December 4th 2014

Събудих се няколко часа по-късно в стаята си. Моята празна, самотна стая... въздъхнах като се изправих в седнало положение в леглото си, единственото нещо, което беше тук. Но аз стоях там, мислите ми се върнаха към майка ми и баща ми и страха в очите им. Може би...може би гласът е прав. Аз бях изрода на природата. Никой не ме обича. Но знам някой, който го прави. Определени сини очи и момче с кестенява коса го прави. Но аз прецаках всичко... преди да го осъзная, големи сълзи се търкаляха по бузите ми.

- Луи! – проридах, увивайки ръце около коленете ми. Исках просто някой да ме обича отново, някой да ме държи и да ми помага да премина през този Ад. Но бях сам. Треперещите ми ръце преминаха през косата ми и аз притворих очите си докато сърцето ми туптеше болезнено срещу гърдите ми. Можех да усетя и чуя сърцебиенето си..

Луи. .Луи..Луи. .Луи..

Доста дни се опитвах да не мисля за него, защото болката беше непоносима. Но в лошите ми дни като днес, когато се усещам как крещя, той е единственото нещо, за което мисля.. искам.. нуждая се. Може би не изглежда така като се има предвид как се отнасях с него. Но това не бях аз. Не исках да го удрям, да му викам или.. това. Беше Лудостта.. бях сигурен, че Луи е единственият, който може да ме накара да бъда здравомислещ. Ако това не беше заради него, дори не искам да мисля какво би се случило с мен.

Нещото, което най-много ме обърква е, че той остана до мен докато преминавахме през всичко.. той... той ми прости.

Ретроспекция.

- Съжалявам, Луи... толкова много съжалявам... - прошепнах, заравяйки лице в рамото му. Пръстите му преминаха успокоително през косата ми за няколко минути преди да повдигне брадичката ми, за да го погледна.

- Всичко е наред... прощавам ти... - той прошепна. Проридах и ридание, което беше породено от невярване накара тялото ми да потрепери.

- Защо..? – въздишах. Палците му нежно забърсаха сълзите ми.

- Защото те обичам... не бих могъл да те мразя.. каквото и да правиш..ти просто.. се нуждаеш от помощ. Може да посещаваш класове за агресията си. Но каквото и да е, ние ще преминем през него заедно. Обещавам. – плъзнах ръце нежно върху неговите, сълзите започнаха да текат по-бързо. Аз не заслужавах този мъж..