Утопия: Градът в небесата

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - Платинената Сфера

Тримата мъже влязоха в дървената къща, след което изтупаха снега, свалиха якетата си и ги окачиха на закачалките, които се намираха в близост до вратата. На тях имаше още едно яке с камуфлажен дизайн.

Коридорът в който се намираха, се издължаваше в ляво и дясно. Стените, пода и тавана бяха метални и светлината танцуваше върху тях във всевъзможни цветове. Изглежда бяха направени от същия материал, като този на колите.

Из целият коридор се виждаха врати, които се намираха на равни интервали една от друга, а между тях имаше картини, всяка от които изобразяваха небето.

Вътрешността на къщата, изглеждаше напълно различна. От вън тя приличаше на малка къщурка в снеговете на Аляска. Стивън си представяше че вътре ще види запалена камина и баба, стояща на клатещ се стол, плетейки грозен пуловер за внучето си, а всъщност сградата приличаше по-скоро на лаборатория или фабрика.

Тя му се стори странно позната...

Двата въпроса, които възникнаха в ума на Стивън, бяха защо магнита не привлича металните стени и коли и защо коланът му бе придърпан, само когато слезе от колата.

- Това място изглежда различно от вътре - каза той. - Искам да ви попитам нещо и се надявам за разнообразие да ми отговорите. Как така тази сграда е метална от вътре, а магнитът изглежда няма ефект над нея?

- Магия! - Отвърна Стюард, кикотейки се. Кевин му удари един шамар зад врата и каза:

- Не се лигави! Значи, тази сграда и колата с която дойдохме, са направени от някаква специална сплав. Тази сплав огъва магнитните вълни около нея и така всичко вътре е в безопасност от магнита.

- Интересно. Иска ми се да разбера как точно работи това.

- Да и на мен също. Може да питаш доктор Алберт когато го срещнеш - отвърна Кевин.

Щом чу това, Стюард го побутна и му прошепна тихо, напомняйки му, че не трябва да дава излишна информация. Стивън разбира се успя да ги дочуе. Той беше тренирал сетивата и наблюдателните си способности от години, а и Кевин изглежда се бе научил да шепне в хеликоптер.

- Добре. Сега какво, момчета?

- Ела с нас - казаха те в един глас.