- Добре след седмица е първият учебен ден. Какъв ще е номера? Трябва да е грандиозен - Едуард пак почна.
- А аз ви казвам че най великият номер е да не му правим номер. Въпреки че... не, не, не - Моя милост протестираше.
- Какво знае момичето ми? Хайде де кажи ни - тези очи който ме умоляват.
- Оф добре де. Директора има страх от зайци. И веднъж „без да искам" го записах как мастробира.
- Ужас. - Бяха всички.
- Казах ви. - И след това се изплезих.
- Може ли да му напълним кабинета със зайци?
- Рейчъл много ясно че е възможно, но как ще го изкараме от там? Лекси как е речта?
- Не няма да го направиш Ноа. Трудя се по нея от вчера. Няма да ти я дам. Тъкмо стана почти перфектна.
- Само ще го помолиш за съвет. Моля теееееее.
- Неееееее. Няма да си дам речта на този смахнат директор. Въпреки че ако вие изявите желание да помогнете той няма въобще да е в стаята.
- Няма да помагане Лекси.
- Ноа, Лекси е права това е добра идея - Каза Рони.
- Оф, добре де от мен да мине. Кой ще се запишат?
- Със сигурност не и аз - извиках аз.
- Много смешно Лекси няма що. Аз, Едуард и Мейсън. Вие момичета ще сложите зайците в кабинета му.
- Добре. - Бяхме трите в един глас.¢$¢$Един ден преди откриването¢$¢$
Момчетата са с директора в салона и подреждат за утре. Ние влизаме в кабинета му. Отивам до компа и изкючвам камерите и изтривам записа в който ние влизаме. Погледа ми хваща една папка „За учениците". Отварям я. Супер. Информация за учениците. Свалям я на една флашка и я изтривам. Момичетата вече са готови. Три кутии със зайци. Утре ще е много забавен ден. Отидохме при салона. Аз уж да репетирам речта, а момичетата да чакат момчетата. След като свършихме тръгнахме с директора и каза че ни иска утре в 8. Превод той щеше да дойде в 7:50. Тръгнахме да се прибираме и аз се сетих нещо.
- Аз имам малко работа ще се видим утре.
И тръгнах напред. Отидох до едно студио за пирсинг. Мама ме чакаше отпред.
- Скъпа сигурна ли си че го искаш?
- Да.
Тя въздъхна и влезнахме. След 30 минути имах дупки на ушите и една дупка на устата. След това отидохме до един фризьор и си направих кичури в цвят магента. Нямам търпение за утре.
Събудих се в 7. Имах около 20 минути преди да тръгна. Оправих се. Облякох си едни черни прилепнали джинси и една тъмно лилава тениска. Слезнах долу да хапна. Тръгнах в 7:25 от нас. Когато бях пред училище Мейсън, Едуард, Ноа, Рейчъл и Рони бяха там и ме чакаха. Бяха с гръб към улицата затова се затичах и метнах на гърба на Мейсън.
- Хей.

YOU ARE READING
Ти ме промени
Teen FictionИмаш нормален живот и поносими приятели. Всичко се променя когато бъдеш въвлечен в едно наказание. Сутринта влезеш в едно кафене и вече нищо не е същото. Намираш истински приятели в тези който не очакваш. Започваш своят истински живот с хората от на...