Розите - в земята засадени, в почвата на нашите скърби, корените им от сълзите ни напоени, търсят теб, където и да си.
Люляците аромата си разпъскват, напомнят ми за хубавите дни, за косите ни, смесени и разпиляни на тревата, под високите и тъй красиви плачещи върби.
Кокичето е първо цвете, пробило снежния кожух, напомня ми за смелият ти дух. Напомня ми за усмивките ти бели, сияйни, като чист камбанен звук във въздуха разнесен като нежна птича песен.
YOU ARE READING
Sad
PoetryВ момента се чувствам отвратително и имам нужда да си изливам чувствата. Един приятел ме посъветва да напиша няколко поеми тук, и че ще ми олекне. Та, реших да го послушам и да, ето ме тук....
