Вълни от мисли неискани,
море от надежди безсмислени.
Удавник-едничко спасение,
ти, скъпо мое увлечение.
Пристанище на бряг затънтен,
от бури и страх-избавление.
Името ти във ума ми е тътен,
скъпо мое увлечение.
Ще ме спасиш ли?Не,не отговаряй!
остави ме, нека се залъгвам,
а ти ,урагане,събаряй,събаряй!
аз никъде няма да тръгна...
Едно сърце имам,а ти рушиш го
Невинно усмихваш се,в неведение.
Искам да знаеш,прощавам ти всичко
скъпо мое увлечение.
