Вече дни наред чувам как не съм била себе си , как нещо става ми.
Е , познайте ... просто показах ви всичко това , което таях в себе си.Всичко сълзи , всички мисли , които бавно ме онищожаваха и може би все още го правят. Въпреки , че съм обградена от всички вас съм някак самотна , всичко е някак сиво...
В средата е ... не е нито черно , нито бяло. Все пак доброто не може без злото. Ако всички са добри светът ще бъде скучен , прекалено еднакъв , чак плашещо.
Всички имаме своите грехове...нека само не им позволяваме да ни водят...
YOU ARE READING
Lost in my thoughts
PoetryНе е блог , нито поеми... нещо различно е . И аз не знам какво по-точно. Но бъдете готови да се изгубите в моите мисли.