той оставя всичко
незавършено.
сяда пред пианото,
усмихва се,
свири нещо
донякъде.
прави паузи
в най забързаните
изречения.
обажда се
първо прекалено често,
после прекалено рядко.
забравя неща,
за да се връща,
и излиза сутрин
без да ме буди.
той върши
най хубавите
незавършени неща
и му отива.
страх ме е,
че някой ден
ще доведе нещо
докрай
и това ще съм аз.
YOU ARE READING
Този път, за да ме чуеш
Poetry"Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите." Ралица Генчева Никое от произведенията не ми принадлежи, тези красиви стихове принадлежат на Ралица Генчева, а книгата е издадена от...
