You and I (sequel to Over again)

Chapter 4

Louis' POV

April 24th 2015

Събудих се няколко часа по-късно от нещо мокро залепено за челото ми. Простенах тихо и отворих бавно очите си, само за да бъда лице в лице с Хари. Подскочих малко изненадано, но бавно се успокоих лягайки на матрака. Той ми даде слаба усмивка, премествайки мокрия парцал на челото ми.

- Погрижих се да пуснат водата и тока. – той каза, кимвайки към парцала.

- Благодаря. – казах, трепвайки, когато чух колко дрезгав е гласа ми. Тишината ни обзе, единствения звук идваше от прозореца, откъдето се промъкваше вятъра.

- Съжалявам.. – той най-накрая прошепна. Изправих се бързо, трепвайки от пулсиращата болка в главата ми, кръстосах крака в края на леглото.

- Хари, не.

- Опитах се да ти притисна толкова скоро. Трябваше да зная още от миналата нощ.

- Слушай. – той плъзна поглед, срещайки моя. – Аз никога няма да бъда по-добре и ние няма да станем по-добре, ако аз се отдръпвам така.

- Аз не разбир.. – Хари започна, но аз го прекъснах.

- И тази среща все още важи ли? – усмихнах се и трапчинките почнаха да се показват на бузите му, когато той скочи на крака.

- Наистина? – кимнах. – Просто бъди търпелив с мен.

Той дойде за прегръдка, но спря, тихо помоли за позволение. Сърцето ми потъна и аз на практика се хвърлих отгоре му, доближавайки се до гърдите му. Той изглеждаше изненадан, бавно уви ръцете си около мен. Зарови нос в косата ми, ръцете му ме държаха силно. Затворих очи, когато се наведох към него, вдишвайки от аромата му. Единствената мисъл в ума ми беше колко ми е липсвало това.

Бях все още в стаята стоящ пред огледалото и фиксирайки косата си. Трябваше да бъда перфектен. Без да отделям поглед от отражението си, аз се наведох, за да взема спрея, и да напръскам цялата си коса.

Почукване.

Въздъхнах. Кой може да е? Хари и аз трябва да излезем за срещата си скоро.

- Идвам! – извиках и се затътрих към входната врата. Дори не си направих труда да видя кой е преди да отворя.

- Хари к-какво?

- За теб. – Хари каза и ми подаде роза. Нежно взех цветето между пръстите си, гледайки го преди да започна да се смея. Хари изглеждаше изненадан от това, че се смея, веждите му се сбръчкаха.