Историята е за едно момиче на име Катрин Париш, което е изгубило баща си едва когато е била на 10. Най- добрият и приятел е момче на име Кристиан. Те са си много близки!Момичето често е тормозено от едно момче на име Джъстин Бийбър. След дълъг тормо...
Часът свърши и с Крис излязохме, но той отиде при приятелите си и ме остави сама! Аз отидох до шкафчето си и си взех учебника по Химия. Запътих се към кабинета, но се блъснах в някой. Но в кой? Попитах се и вдигнах глава, за да видя. Човекът в който се блъснах беше мускулет, висок, с разрошени руси коси и невероятни очи! Кой беше това ли? Това беше Джъстин! -Внимавай!-каза с повишен тон -Извинявай!-казах със снижен тон Разминахме се и влязох в каинета по Химия с биенето на звънеца! Госпожата дойде, но Крис още го нямаше! Къде е Крис? Той никога не закъснява за час! Да не е станало нещо? Задавайки си тези въпроси изведнъж вратата се отвори и през нея влезе Крис. -Извинете, че закъснях! Може ли да седна?-каза задъхан -Да!Сядай!Но да не се повтаря!-каза г-жата и Крис се настани до мен -Защо закъсня?Къде беше?Да не е станало нещо?Добре ли си?-изстрелях всичко на един дъх -Да добре съм! Бях отвън и говорех по телефона! Нищо не е станало! -С кого говори? С гаджето ли? Ааа?-казах усмихвайки се мазно -Не! С Pavell & Venci Venc'! -Кои пък са тия?-попитах заитересовано -Момчетата с които създадох новата си песен!- каза и госпожата ни прекъсна -После ще си говорите!Сега слушайте! Урока е много важен! -Д-да добре г-жо!-казахме едновременно Часът най-накрая свърши! С Крис отидохме до шкафчетата да си вземем учебниците за следващия час.
*** След часовете***
-Къде ще ходиш? -При Pavell & Venci Venc'!Не ти ли казах, че сме си уговорили среща? -Нее! Нищо такова не си ми казвал! -Искаш ли да дойдеш с мен? -А-амии.. -Хайде де! Ще бъде забавно!Те са много яки хора! Направи жални очички как да му откажа? -Добре! Ще дойда! -Иеи-каза с детски глас Качихме се в колата и след около 1 часов път стигнахме до дестинацията си. Отвън ни чакаха две много сладки момчета! Едното имаше плитки, а другото имаше много татуси! Направи ми впечатление второто момче, понеже и аз много харесвам татусите! Изглеждаха така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязохме от колата и Крис се здрависа с тях! -Здравей! Аз се казвам Павел! Приятно ми е! -Здравей! Аз се казвам Катрин! И на мен ми е приятно! -Аз се казвам Венци!Приятно ми е! -Катрин! И на мен! -Е, нека да влизаме!-каза Крис -Добре!-казахме и тримата едновременно и влязохме Заведението в което бяхме беше голямо, на три етажа и с лека, но приятна украса. Настанихме се на една маса и Венци извика сервитьора. -Добре дошли в нашето заведение! Какво ще желаете?-каза сервитьора с лек глас -Аз искам кафе(там някво, нз не мога да измисля).-каза Венци -Аз искам Coca-Cola.-каза Павел -И аз искам Coca-Cola!-каза Крис -Нека са 3 коли!-казах -Добре! След малко ще ви донесем нещата!-каза сервитьора
