„Неочаквана любов."

Въведение в живота на Шон. (Част 1)

Гледах я и исках това да е просто един шибан сън, от който исках да се събудя веднага! Как така тя е вещица?! За Бога, не може... Та аз я харесвах.. Боже сигурно се питате защо реагирам така, но просто аз не харесвам вещиците, даже, не че не ги харесвам.. аз ги мразех. Ненавиждам ги. Преди съм се срещал с много вещици и всички от тях са били много зле настроени към мен.. Не знам защо, но винаги когато видя вещица и се изнервям. Знам, че е някак странно, но има и една причина да не ги харесвам. Приятелката ми, не, по-точно момичето по което си падах, както и тя си падаше по мен беше вещица. Нейното семейство, поне така наричаше сборищете им, не беше съгласно с връзката ни и не искаше да имаме нищо общо. Една вечер бях отишъл до у тях, къщата в която всички те живееха, и една от вещиците, която до тогава се държеше мега гадно с мен, ми донесе чаша уиски. Учудих се, но кой по дяволите отказва на алкохол?! Взех чашата и отпих, изведнъж докато си говорехме с Мередит, така се казваше тя, нещо ми стана и започна да ми пари на гърлото. Изпих всичкия бърбън на екс и това парене спря. Отдъхнах си и продължихме да си говорим. След около час някъде почнах да се преобразявам и да изпитвам ужасен глад. Тя беше пред мен, не се овладях. Захапах я за врата като я държах здраво и силно. Тя викаше силно, а онези тъпи вещици, които бяха виновни за това не помогнаха. Те ме накараха да я убия. Разбира се, че, ако бях по стар и с по голям опит може би щях да устоя на жаждата за кръв, но не бях и не успях. Убих я. Умря в ръцете ми. Няколко минути след като я убих и двамата се сгромолясахме на пода, мъртвото ѝ тяло в моите ръце, действието от явно омагьосаната чаша с бърбън отмина. Видях я, студеното и тяло лежеше отпуснато в ръцете ми. Няма просто как да успея да приема факта, че Зоуи е вещица. Няма как! Сега какво? Какво да правя за Бога?! Чудех се и на края просто станах и я погледнах в очите.

- Беше ми много приятно да се запозная с теб, но от днес на татък не желая да имам нищо общо с теб.

Гледаше ме с насълзените си очи, сърцето ми честно ви казвам, ако биеше щеше да се пръсне на стотици малки парченца. Не знам защо, но ме болеше като изричах тези думи.

- Шон...ти.. - Разплака се и избяга бързо в стаята си, като се чу затръшването на вратата на стаята ѝ след нея.

Въздишах и си облякох якето, като след това излязох от къщата ѝ и се запътих към своята. Стигнах, отключих, влязох и се качих бързо в стаята си. Проснах се на леглото и погледнах тавана като преосмислях нещата и случващото се. Извадих си кутията с цигари и запалих една като вдишах на дълбоко дима. Очите ми се насълзиха, не знам дали е от цигарения дим, но се залъгвах, че е от това. Изпуших я, но мислех само за нея и как се разплака. Легнах под завивките и съм заспал неусетно. Сънувах я. Изричаше думите "Мразя те, Шон!". Беше като кошмар.

Та.. това е от мен отново. Съжалявам, че не писах толкова време, но имах тестове, работа и т.н. просто нямах време за това.