Сам: Най-накрая го измисих! Ще те съдя, че си ми откраднал телефона. Ха! Хванах ли те неподготвен, кучко? *играе танца на победата*
Хари: Какво?!
Сам: Отивам в полицията. Казвам, че си ми откраднал телефона и когато те открият и видят телефона ми в теб ще те арестуват и ще си получа бебчето обратно. Бам!
Хари: Ъм, попринцип ли караш да арестуват хората, които харесваш или?!
Сам: Ъ, не. Не съм толкова луда.
Хари: Сериоозно? Забрави. И как ще докажеш, че съм ти откраднал телефона?
Сам: Нали ти казах.
Хари: Аха. Много умно. И защо ще ми е да ти крада телефона, ако на негово място ти оставям своя?
Сам: За това не бях помислила...
Хари: Умница! Само ми кажи, че не искаш да станеш следовател или полицай. Ще те изхвърлят на първия работен ден, ако изобщо те наемат.
Сам: Мило...
Хари: Всъщност какво искаш да работиш?
Сам: Ами не съм се замисляла, но сигурно художничка. Обожавам да рисувам. Всъщност мечтата ми е да вляза в университета по изкувства някой ден. Но надали...
Хари: Защо надали? Сигурен съм, че си добра. И ще те приемат.
Сам: И да ме приемат, малко вероятно е да отида...
Хари: Какво? Защо?
Сам: Ами там е скъпо. А аз живея само с майка си и нямам възможност да си платя следването. Но няма проблем. Ще работя при татко в семейната пекарна.
Хари: Пекарнаа, а? Преди работих на такова място. Беше великолепно.
Сам: Работил си? А сега работиш ли нещо?
Хари: Мхм. И даже сега трбва да отивам на работа. Така че чао..
Сам: Нее, Харинктън. Каажи мии! Какво работиш?
Хари: Ами... В една фирма. За... Строителство. Ъм, много е хубаво. Да.
Сам: Аха... Ами добре тогава.
Хари: Да, до после.
YOU ARE READING
Texting with Harry Styles
Fanfiction"Хей. Взел си ми телефона." "Съжалявам, но си се объркал. Това си е моя телефон." "Така ли? Тогава защо на този, от който ти пиша тапетите са на пейзажи, а не на One Direction и защо този има парола, а на този от който пишеш сега няма? И впрочем съ...
