~Огледална реалност~

III. "Кино с приятели"

Гледната точка на Рей

Изслушах внимателно всяка подробност. Все пак, можеше и това да се случи предвид факта, че се е напил снощи.

- Човече, Лидия не си заслужава. Тръгнала с клошар. Ама тя сериозно не знае какво изпуска!

- Вече ме е изпуснала. - и забелязах, че чаят в чашата вече го нямаше. - Благодаря ти, че ме поглези днес и извинявай, че те натоварих с драмата си.

- Бе ти наистина не си добре. След такава раздяла и да си мислиш, че ме товариш? Искам сега да си починеш ---

- Ами лекциите?

- Какви ти лекции? Събота е. - засмях се леко. - Затова сега си почивай! - взех празната чиния и чашата от чая и излязох.

*Горкия! Тая голяма змия се оказа. Трябва да се съберем тея дни с компанията да го разсеем и развеселим малко. Техните почти не се сещат за него... Няма да оставя нещата така!*

Измих чинийте. Облякох се, отидох в стаята му и заявих, че ще изляза за около час заради Ани.

- Нали ще се върнеш скоро? - приличаше на бебе, но това щеше да се промени.

- Естествено, че да. Ще обясня на Ани всичко, за да знае защо няма да сме толкова често тези дни заедно.

- Не я натоварвай с мои проблеми, моля те.

- Глупости! Не говори така, знаеш, че тя също може да изслушва и да разбира.

- Да.. - и погледна към прозореца, откъдето вече слънцето не печеше в очите му.

- До после.

- Ще те чакам. - беше последното, което чух да казва.

Излязох от квартирата. Обадих се на приятелите ни и им казах да се чакаме в парка след половин час.

Срещнахме се на една пейка. Седнах на тази срещу тях. Обясних им набързо какво се случва и как напоследък Матиас не е добре финансово. Предложиха да му помагаме, докато можем, понеже в трудни моменти си помагаме, а и след раздялата.

- Еее, вие сте супер, хора! - похвалих ги.

- Да, а искате ли тази вечер да се видим? Естествено, няма да му казваме за намеренията си. - предложи Сюзън, едно от момичетата в компанията, която подозирах, че има чувства към него.

- Може , но мен друг въпрос ме вълнува. Как ще му дадем парите тогава? - попита Джони.