Wrong Number ➳ l.s

74

   По чудо Луи се прибра точно навреме и вече огладнял седна на дивана във всекидневната.

- Къде ми е вечерята? - измрънка момчето, виждайки как Хари влиза в стаята, а в ръцете му Роузи, също гладна колкото и синеокия.

- Ей сега идва! Баща ти слиза и ще вечеряме всички заедно. Но се чудя как така баща ти не е попитал за майката на Роуз.

- Ами вече е стар... а и може да се е досетил, че ти си прекрасната майка на Роуз. - усмихна се Луи, получавайки гневен поглед от страна на Хари.

- Може да ме е помислил за детегледачка, защото ти не знаеш как да се грижиш за нея. - отговори намусен Стайлс, слагайки момиченцето на столчето ѝ.

- Добре, добре, а сега отивай да донесеш вечерята, че иначе ще изям теб. - Луи му прати въздушна целувка.

В следващите 36 часа, синеокото момче и баща му си прекарваха добре, говорейки си заедно и наваксвайки пропуснатото.

Беше обяд и Хари бе излязъл с момиченцето отново, а Луи реши да помогне на баща си да оправят багажа му, защото на другата сутрин трябваше да замине за някаква среща с едни германец.

- Хари е добро момче. - мъжът проговори, завързвайки поредния разговор, който обаче смяташе да е сериозен.

Той седна на леглото, а Луи продължаваше да се подпира на стената, малко скован.

- Така е.

- Хубаво е да знам, че някой ти помага в ученето, марак и да е загуба на време. Има разлика, когато си още дете и учиш и да си на двадесет и пет и да учиш нещо, когато мозъка не е тренирал през годините.

Луи не проговори, знаейки, че баща му все още го мислеше за глупак без знание. Затова погледа му се озова към краката си, малко наранен.

- Но само един въпрос ме засяга и искам да знам как се чувстваш. Щастлив ли си? - синеокото момче го погледна учуден, но не отговори веднага, знаейки, че баща му ще продължи. - Щастлив ли си с всичко случващо се?

Томлинсън се отблъсна от стената, сядайки на леглото и преплитайки пръстите на ръцете си.

- Винаги съм бил горд, че си ми баща. Винаги съм искал да последвам твоите стъпки и да създам такова прекрасно семейство, както ти си направил. Но без Хари съм изгубен и не мисля, че бих се справил без него.