След последния час се разделих с Майк и тръгнах към ресторанта. Казваше се “The Botanist” и се намираше на No 7 Sloane Square. Ресторантът беше наистина хубав. Колегите ми бяха изключително мили и дружелюбни, а това правеше времето ми там още по-приятно и забавно.
За около десет – двайсет минути бях там. Влязох през входа за персонала, сложих костюма си и отидох в кухнята.
- Здрасти, чичо Джон!- поздравих главния готвач – Джон, но за всички от персонала – чичо Джон. Той беше изключително мил, дружелюбен и забавен човек. Винаги разказваше вицове и знаеше как да те разсмее.
- Здравей, Вайълет!- ухили ми се той насреща.- Как минаха първите два дена в училище?- попита.
- Ами... горе – долу!- отвърнах, но когато се сетих колко прекрасен беше днешният ден се усмихнах изключително налудничаво.
- О,... станало е нещо! Да не е някое момче, че да приготвям Марта!- каза той, а аз се засмях доста силно. Марта беше въздушната пушка на чичо Джон, която той пазеше за бъдещото ми гадже (ако имаше такова, де!)
- Да! Има момче и не!... няма да вадиш Марта, чичо Джон!- упрекнах го.
- Ох,... добре! Е, кое е това момче?- попита ме той, заинтригуван.
- Майкъл Бърн от часовете по музика, химия, история и рисуване.- казах и замечтаната усмивка се върна на лицето ми.- Той е толкова мил и забавен, и чаровен, и... толкова прекрасен!
- Охо, някой май е влюбен!- чух познат глас. Завъртях се и видях Джес – най-добрата ми приятелка, която също така ми беше и колежка.
- Джес!- възкликнах и я прегърнах.
- Е, кое е това ПРЕКРАСНО момче?- попита тя, като наблегна на думата „прекрасно”.
- Майкъл Бърн!- усмихнах се, а тя веднага почна да ме разпитва за него.
- После ще ти разкажа, а сега трябва да се размърдаме!- подканих я към вратата за ресторанта, като предварително бяхме натоварени с по две табли с много напитки, които трябваше да разнесем.
Неусетно, но ето, че свърши поредния работен ден. Взех си довиждане с чичо Джон, Джес и останалия персонал и тръгнах бавно към къщи. По пътя си мислех само за Майк. Май наистина си паднах по него. С неговите симпатични кафеви очи, разчорлената му кестенява коса, която въпреки всичко изглеждаше сладурско и онзи мил и нежен глас, който ме караше да изтръпвам, да усещам пеперудките в стомаха и да се чувствам защитена.
ESTÁS LEYENDO
My Heart Is Torn (Harry Styles)
FanfictionГимназията. Може би едно от най-ужасяващите места на земята. Е, поне за някои! Там има два типа хора-популярните и непопулярните. Естествено, към всяка група спадат още по няколко подгрупи, като: спортистите, кифлите, богаташчетата или зубрачите, от...
