Омръзна ми все да бъда черно-бяла,
като картина начертана.
От нюанс до нюанс всичките еднакви,
прави линии без залъгалки.
Омръзна ми все да съм плаха , тиха ,
докато пламъкът в душата бавно ме убива.
Седя смълчано , погледа не вдигам,
а в ума си край светове прелитам.
YOU ARE READING
POEMS/ Писъците на моята душа
PoetryВсичко онова , което не успях да изрека. Всичката болка и сълзи , превърнали се в поеми...
