Outside the poster

~ⓕⓘⓥⓔ~

-Тара?

-Ъъ..не...как??

Защо виждам седем момчета в стаята ми? Отново!

-Първо се облечи, че не е подходящ момент.-каза Йонги, подхилквайки се.

Погледнах надолу и осъзнах, че аъм по хавлия. Засрамих се страшно. Сигурно приличам на домат.

-Яя! Какво гледате?! Въннн!-изпъдих ги набързо от стаята ми.

След като останах сама вдишах и издишах дълбоко.
Дообре..
Сега да се успокоя и да се облека.

Оправих се и излязох от стаята. Чакаха ме в кухнята.

-Как се озовахте тук отново?-попитах, сядайки до Хоби.

-Ми.. Както миналия път.

-Ама..защо? Не сте се изнервяли нали?

-Пф не. Нямахме време. Отидохме си вкъщи и сутринта бяхме тук.

-Оу..-сетих се за съня си.

Дали има общо?

-Какво се сети?

-Аз сънувах нещо..

-И то е?

-Ви беше там. И вие. Беше си странно.

-Ясно. Значи сега ти си го предизвикала.-каза в заключение Джин.

-Да не ме изкарваш виновна?

-Не.

-Само да не се получи някой път, докато някой е в банята да се озове тук.-захили се Кук, заедно с Джимин.

Последваха още смехове.

-Бяхме на косъм.-допълних аз.

-Ее..това не е проблем.-засмя се Намджун.

-Яяя! Какво трябва да значи пък това?!

-Нищичко.-започна да се смее, последван от останалите момчета.

След малко чух отварянето на вратата. Не съм се заключила. Окееей..
Сара влезе в кухнята с гръм и трясък, както винаги.

-Ооо хубавите момчета.-възкликна тя, усмихвайки се мазно.

Добре, че си говореше на български. Те обаче отвърнаха на усмивката й.

-Корейски мила. Те не са българи случайно.-подсетих я на български.

-Жалко.-засмя се.

-Какво става?-попита Джимин.

-Обсъждаме колко сте хубави.-избърза Сара.