Stalking is not creepy... not creepy at all

OneShot

Силният трясък събуди Сехун точно, когато бе изпаднал в най-дълбокия сън.

Отне му няколко секунди да осъзнае напълно случващото се и когато това стана, седна в леглото и протърка сънено очи, премигвайки в мрака. Стаята бе тъмна, освен тънката струйка светлина, виждащата се от пространството между вратата и пода. Бученето в ушите му постепенно намаля и Сехун се подпря на матрака, пробвайки да стане от леглото. Мускулите го боляха, тялото му беше сковано от внезапното събуждане.

Запристъпва из стаята, внимателно избягвайки всички предмети, които можеха да създадат шум. После се допря до вратата, плътно залепяйки ухо за нея. От отсрещната страна се чу тих смях и приглушени разговори. Сехун преглътна тежко и много внимателно натисна дръжката на вратата, молейки се на всички богове тя да не изскърца предателски. Все пак това не се случи и успя да я открехне съвсем леко, колкото да чува по-ясно.

- Голям си идиот. – каза през смях Тао.

- Ти ме бутна. – отвърна му шепнешком Кай, усмивката усещайки се в думите му. – А и вазата не беше скъпа.

- По-добре изчисти. Сехун ще те убие щом види бъркотията сутринта.

Сехун прехапа устни и отвори вратата още малко. Сърцето му тупна веднъж. Адреналина от случващото се нахлу в тялото му. Трябваше да се обърне и да се върне в леглото. И определено трябваше да спре да подслушва. Но вместо срам и укор, изпита странна наслада от това, което правеше. Толкова страна, че чак членът му трепна с интерес.

Отвори още малко вратата и сега успя да види сенките на двата силуета да се движат по стената. Двамата бяха много близо един до друг.

- Ще поема риска. – отвърна тихо Кай, после сенките се сляха и Сехун чу мляскащ звук, като от уста допираща се в уста.

Гърлото му беше пресъхнало. Усети как бузите му горят, но не от срам.

Едната сянка се отдръпна съвсем леко. – Не можем. – каза запъхтяно Тао. - Сехун е наблизо... може да чуе.

- Ще бъдем тихи. – увери го Кай и го придърпа в поредната целувка.

Сехун наблюдава как сенките се смаляват, докато двамата влизаха в съседната стая, а мляскащите звуци утихнаха.

Преглътна и зачака, докато се увери, че вече е безопасно да отвори вратата още повече. Промуши се през тесния отвор в сумрака на коридора. Усещаше дланите си изпотени, а стъпалата му се плъзгаха по студените плочки.