Rebirth 2017 - Първи кръг; 7: Отражението във водата

86 4 4
                                    

7: Отражението във водата


Огледах се наоколо. Нямаше къде да седнем, за да си отпочинем. Заради дългия път, който извървяхме, бяхме много изморени. В същия момент внукът ми ме побутна.-Дядо,я виж , ей там има едно дърво с огромна корона, която ще ни пази сянка. Хайде, побързай, преди някой да е седнал. -енергично каза Кейлъб и ме дръпна за ръката, за да побягаме. Дървото наистина беше с голяма корона, която ни предпазваше от слънцето като чадър от дъжд.Беше толкова прекрасно.Навсякъде бе зелено,птички чуруликаха,а в езерцето пред нас квакаха жаби.

-Знаеш ли с какво е прочуто езерото Анеси, това, което виждаш пред нас?-попитах с лека нотка самодоволство.-Най-вероятно не знаеш, затова аз ще ти разкажа. Всичко започва от една легенда,която старите хора разказват. Имаме време за да успея да ти я разкажа. Много отдавна, преди приблизително 150 години, около това езеро имало обитавано село. Всичко било тихо и спокойно, хората си живеели добре и всеки бил щастлив. Но не и един.Или по-скоро една.
Тази една била вече порасналата Жанет Ди Льопети. С дългата си абаносово черна коса, кожа като току-що издоено мляко, и тъмносини очи,по-тъмни даже и от тъмните облаци преди буря, тя била много нещастна. Баща й бил селския пекар ,ала това не й предоставяло някаква чест. Даже обратното. Тя била засрамена, защото всички я познавали като "Бедната красавица". Дълго време я боляло от това, тъй като нямало кой да й помогне да го преодолее. Тя току се ядосвала, току се самосъжалявала ,защото почти никой от малцинството не знаел името й. Но веднъж тя решила, да се докаже. Не на хората, а на себе си. Да опровергае хорското мнение.
До селото имало борова гора, тиха, спокойна и хладна. Това било любимото място на Жанет. Ходела там почти постоянно, играела си с животинките и се любувала на красотата на природата. Веднъж като се скитала из гората, докато обикаляла всяко познато местенце , видяла една пътека. На външен вид ,тя била много занемарена. Личало си,че не много хора я следват. Жанет обичала тайнствеността и риска. Затова поела по нея. Пътеката не била много дълга, минавала през останалата част на гората, която ставала все по-рядка. Когато дърветата съвсем свършили, пред девойчето се разкрила прекрасна гледка. Огромно езеро с великолепна гледка се ширяло пред нея. Езерото било огромно и свършвало с хълм. Много се учудила,когато видяла дворец на хълма. Явно не само тя обитавала това място. Тихо и полека тя започнала да оглежда мястото, докато се натъкнала на едно дърво, под което седял млад момък, приблизително на нейната възраст. В гръб той изглеждал доста красив,с дълга до раменете лешниково кафява коса и видимо бил с доста скъпи и качествени дрехи. Той държал едно парче пергамент и пишел по него с патешко перо, след това навил хартията,поставил я в стъклена бутилка,която била до него,и я запушило с коркова тапа. Тогава той станал и закачил шишето на дървото под което бил седнал.
Когато момъкът си тръгнал,Жанет отишла и огледала мястото на което той бил седнал. Дървото било пълно с такива закачени бутилки, които се отразили във водата, когато слънцето пекло. Девойчето започнала да ги отваря една по една и прочело всичките. Всяка бутилка била като страница от дневник, автора изливал чувствата си в нея. На хлебарката й се искало да може и тя да закачи такава бутилка. Тогава се обърнала и видяла в хралупата на дървото точно това, което и трябвало и започнало да пише. Носят се слухове, че писала любовни романи,а други пък казват,че писанията й били врели не кипели .- казах и се обърнах към Кейлъб,за да го подразня.
-Дядо,защо спря така внезапно с историята? -заядливо ми отвърна.
-Хубаво де, ето продължавам.
И така де, както казвах. Тя написала своята бутилка и я поставила на дървото при останалите. Огледала се наоколо да не би някой да я е видял,но не зърнала нито една животинка. Тогава тя тръгнала по същия път да се прибира,защото започнало да се смрачава,а веднъж останала в гората до мрак и чула писъци. От тогава тя решила да не стои до късно.
На следващия ден тя отново отишла на същото място. Видяла нова бутилка,явно току-що написана от тайнствения момък.По стари предания много хора казват,че гласяла нещо от рода на "Здравей,мило момиче. Радвам се,че има някой с който да общувам! Твоите разсъждения са невероятни и страшно много ме впленяват. Моля те, не спирай да идваш и да пишеш." , което я зарадвало много. Тя започнала да пише,да се представя и обяснявало на момчето сякаш са заедно от 10 години и се познават.
Минала седмица,и всеки ден те си пишели така радостно. Но един ден,когато Жанет отишла до дървото, тя не видяла нова бележка. Отначало си помислила,че просто е отишла по-рано и затова си тръгнала и отишла отново там след 5 часа. Но бележка пак нямало.
Жанет чакала цяла седмица още, без никаква вест от тайнственика. Един ден,когато отишла там,пак нямало никого. Стояла и гледала езерото и си мислила къде ли ще бъде нейният събеседник. И точно тогава, той се появил до нея. Поздравил я, но тя се отдръпнала. Не й било разрешено да говори с непознати. Тогава той се взърнал в дълбоките и тъмносини очи,и се влюбил в нея. Той я умолявал да се срещнат и най-сетне Жанет се пречупила.
Не след дълго и двамата се харесали, но когато Жанет разбрала,че любовта на живота й е царския принц, с който баща й бил на нож, те трябвало да се разделят. Това просто било една невъзможна любов. Тя го обичала, той нея също Трябвало да се стори нещо.
Младокът чул за някаква вуду магьосница, която правела всякакви отвари. Решили да отидат при нея за отвара , но преди това искали да се сгодят. Когато отишли при магьосницата, казали че искат отвара за дишане под вода. Тя ги предупредила,че после няма да могат да дишат на сушата и ще живеят като риби, но те въпреки това ,се съгласили. Изпили отварата и скочили в езерото.
Не след дълго, малката сестра на Жанет отишла в гората, защото й казали, че последно са я видели там. Вървяла, вървяла и стигнала до езерото. Тогава тя се загледала в него, видяла отражението си , и си помислила колко хубаво ще е Жанет да е при нея. Тогава Жанет изскочила от водата и я дръпнала във обратно при нея. Обаче забравила, че тя не можела да диша под водата, и за жалост, тя се удавила. Жанет дълго скърбяла за нея, и за да не я забравят останалите, кръстила езерото Анеси-името на малката си сестра .

Elder ContestsWhere stories live. Discover now