Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
Топли слънчеви лъчи се прокраднаха зад тънката завеса на вагона, в който спеше Ева и я погалиха нежно по лицето. Девойката отвори очи, погледна тавана и изведнъж споменът нахлу, в главата й като ураган. Спомни си как беше нападната от канимата в библиотеката и мигновено се изправи от седалката, на която лежеше. Простена, прокара пръсти през кестенявата си коса, стана бавно и се приближи към една от другите седалки, където бяха дрехите й натрупани на куп. Скоро, след като се преоблече, момичето излезе от вагона и видя Дерек, който разлистваше страниците на някакви стари книги.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Хей! По-добре ли се чувстваш? - Попита мъжът, когато видя тъмнокоска да се приближава към него.
-Сякаш стадо слонове са минали през мен. - Отговори тя, въздъхвайки и заставайки до него. - Е, какъв е новият план? Как ще заловим Джаксън?
-Ще се срещна със Скот във ветеринарната клиника. Да се надяваме, че неговият шеф ще хвърли светлина в тунела. - Отвърна алфата.
-Добре, идвам с теб!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Не, ти оставаш тук докато не се излекуваш! Така или иначе Айзък ще дойде с мен...
-Вече съм добре.
-О, наистина? Защо тогава миришеш на... болка?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
