Страшни истории

Жената от асансьора

Нощта отдавна се беше спуснала над града. Единственият звук, който се чуваше, беше докосването на едрите дъждовни капки до земята. Мъглата сякаш беше обгърнала улиците със сивотата си. Две котки се криеха под един мръсен и мокър кашон, чакайки ужасната буря да свърши. Но за жалост единственото, което успяха да дочакат, преди изплашено да напуснат импровизираното си скривалище, бяха две тичащи из калните локви момичета, които очевидно бързаха твърде много, за да забележат как са на път да стъпчат треперещите от студ животни.

- Побързай! - отекна в тишината крещящият глас на едното момиче.

- Бързам!! -нервно отвърна другото.

След още няколко прескочени локви, момичетата бяха достигнали дестинацията си - един висок 15-етажен блок. Бурята се беше засилила, а заедно с нея и гръмотевиците все по-силно озвучаваха града. Едното момиче погледна нагоре изморено, сякаш опитвайки се да види прозорците от последния етаж, но неуспешно. Мъглата беше толкова гъста, че човек не можеше да вижда ясно на 10 метра разстояние от себе си.

- Наистина ли трябва да се качим на 15-тия етаж? - задъхано попита момичето, като отмяташе с усилие мократа си коса.

- Да... - отвърна приятелката ѝ и се прегърби напред от умора.

- С асансьора сме!

- Естествено! Няма да извървя толкова много стълби!

Момичетата влязоха в единствения вход на блока и се приближиха с бърза крачка до асансьора, който за привидно тяхно щастие беше на партера.

Едното момиче протегна ръката си, за да отвори вратата на асансьора, но един човек от вътрешната страна на тясното пространство я изпревари. Двете приятелки се стреснаха, след което се засмяха. В асансьора има някаква жена, която изглеждаше сякаш ще излиза навън. Беше облечена елегантно, в черно, с едно от онези невероятно топлещи палта и с високи ботуши. Беше с красив черен грим около очите и с тъмно червено червило, което караше устните ѝ да изпъкват. В лявата си ръка държеше голям черен чадър, а в дясната - чаша с кафе. Нямаше логика да излиза в това време навън, но на момичетата не им пукаше. Бяха толкова изморени, че вече мозъците им загряваха бавно. Те направиха път на жената да излезе от асансьора, но тя им заговори с нежния си глас:

- Няма да слизам на партера. Влезте.

Приятелките се спогледаха объркано и влязоха в асансьора.