008

530 88 8
                                    


   Писателят се размърда леко, усещайки как загубилата се болка бавно се възвръща. Отвори очите си, премигайки няколко пъти, за да разкара цветните кръгчета, танцова танцуващи наоколо. След като погледът  му се фокусира той се огледа, до колкото му позволяваше положението му, но успя да види само белия таван и луминесцентните лампи, окачени на него. В умът му бе хаос, различи, нямащи нищо общо, мисли се блъскаха, преплитаха се едни в други, ту избледняваха, ту се връщаха с пълна мощ, ала неясни и безсмислени, обърквайки мъжа още повече. Усещаше тялото си тежко, непоносима болка, обръгнало го изцяло. Чувстваше се сякаш бе схванат, сякаш бе спал с векове, изпитваше ужасно, непознато чувство, което оставяше горчив вкус в устата му. Обърна глава на едната страна, виждайки малък бял диван, светло зелена врата и бяло нощно шкафче с зелени украшения, върху което бе поставена бяла ваза, пълна с жълти хризантеми. Устните на Чонгкук се извиха в лека усмивка, скулите му, веднага изтръпвайки при движението. Любимите цветя на Намджун бяха хризантеми.

   Намджун....

   Намджун....

    Намджун!
    Очите на чернокосия се разшириха и той рязко се надигна от леглото, залитайки. Погледът му се замъгли и той изчака няколко секунди, след което откъсна от китките си "кабелите", както ги наричаше той, които го вързваха със системите и се насочи към вратата. Игнорира болката, разпространила се по цялото му тялото, игнорира слабостта, която чувстваше, просто искаше да види мениджъра си. Спомените се бяха върнали, в съзнанието му вече бе настанал някакв ред, но Намджун... Боже, дано е добре!
Ала веднага щом отвори вратата бе веднага избутан отново в стаята. Слабостта му надделя и той падна на земята, вдигайки поглед към човека пред него. Черното облекло, шапката и маската, които му бяха толкова познати и толкова презираше, които караха страха му да се надигне, пречейки на всеки мускул от тялото да функционира. Мъжът се надвеси над него и дори скрита под маската Чонгкук успя да различи подигравателната му усмивка. Страхът бе сковал тялото му, крайниците му започнаха да треперят неудържимо, зъбите му тракаха. Очите му бяха разширени, просто искаше да види Ким Намджун! Но бе можеше дори да помръдне, всяка глътка въздух едва успяваше да излезе, задушаваше го. Лицата им бяха прекалено близо едно до друго и писателят долови нещо познато в едва забелязващите се очи, но всеки опит за рационално разсъждаване бе заличен, след като "мъжът в черно" обхвана с ръце врата на Чонгкук, започвайки да стиска леко, но с всяка секунда увеличаваше натиска си.

Кошмарът | jjk×pjm ✔Where stories live. Discover now