Impossible Escape (Спряна)

"Какъв ти е проблемът?!"

-Добре. 

-Уау!

-Какво? 

-Очаквах да си скапана,  работата на лечител не е лесна. 

-Така е, но на мен ми хареса. 

Нют само ме погледна и после отново заби поглед в чинията. 

Вечерята мина без някой да обели й дума. Всички бяхме скапани от работа и просто искахме да спим.След като приключих,  оставих чинията си при всички други мръсни и когато се обърнах да си ходя се блъснах в някой. Познайте кой. 

-Пак ли ти! Май наистина имаш нужда от детегледачка! 

-Аз ли?! Ти си този който явно няма очи! 

-Внимавай как ми говориш цопло! 

-Ооо или какво? Ще ме набиеш? Само пробвай! 

Всички ни зяпаха. 

-Не си играй с огъня! 

-О виж ти,  малкото бебе го е страх да удари момиче? 

Неутрална гледна точка:

След последното изречение,  блондина сви юмрук и го насочи с всичка сила към Отъм. В последния момент обаче,  тя се наведе, юмрукът я пропусна и след това тя насочи своя към корема на момчето. Право в мишената. Момчето се сви на земята и всички около тях възгласяха или си шушукаха. Тогава влезе Алби.

-Какво по дяволите става тук! 

Всички млъкнаха и гледаха Алби.Блондина се изорави бавно и каза:

-Тази е луда! Нападна ме! 

-Моля?! Ти се заяждаш с мен цял ден! Ти пръв посегна да ме удариш! 

-Ти си го изпроси! 

-Както и ти! 

-Слушай как..... 

-МЛЪКНЕТЕ И ДВАМАТА!!!! -Алби извика. 

-Отъм чакй ме отпред,  Гали ти си лягай! Не приемам възражения! 

Гл.т. на Отъм:

Излязох по-ядосана от всякога.Зо не бях в Лабиринт пълен с момичета. Защо изобщо съм в този скапан Лабиринт. 

След около пет минути, Алби излезе. 

-За какво беше целия този цирк? 

-Той започна! 

-Според неговата версия,  ти си тази накарала го да се превива от болка. 

-Да, но нещата стоят по друг начин. 

-Как така? 

-Ами.... 

Разказах му всичко. Случката в гората и караницата ни след вечерята. Както го виждах аз. 

-Виж,  Гали е малко особен. Малко агресивен. Не си първия човек с който се зяжда и няма да си последния. Просто е трябва да се научиш да живееш с него. Постепенно ще свикнеш! 

-Не искам да свиквам! 

-Ще ти се наложи ако искаш пълноценен и спокоен живот от тук нататък! 

След това само кимнах. Нямаше смисъл да се карам и с Алби. Преди той да си тръгне го спрях:

-Алби?

-Какво!

-Съжелявам за това което казах пред лечебницата!Не го мислех,  просто бях притеснена! 

Алби се засмя. 

-Защо се смееш!?

-Отъм,  не го мисли. Спокойно. Всички зеленяци се държат така от начало. Разбирам! Ти си на чуждо място,  без спомени и приятели. Това ще се промени. Момчетата ще те харесат.И не само защото си единствения индивид от женски пол тук! 

Засмях се след странния изказ на Алби. 

-Благодаря Алби! 

-Да,да, аз съм страхотен, хайде сега върви да спиш! 

-Хей Алби? 

-Да? 

-Каква ще съм утре? 

-Готвачка. 

Е,  явно утре ще е по-леко. Дали? 

__________

Ето и новата глава! съжелявам че е толкова късно, но се опитвам да си създам режим. Само малко търпение! Благодаря ви че четете историята ми!Ако имате някакви въпроси, може да ги зададете в коментарите! Коментирайте и гласувайте!!!😘