Той...

Десета глава

Дните на веселието! С Тифани се смеем на всичко! Като надрусани сме! Макар, че всъщност не сме... В училище все още е тъпо и скучно и НАЙ-ВЕЧЕ, все още ни заливат с домашни! Следи от Фиджералт няма, но е по активен в профила си и вече знам, че тренира, което е плюс за мен! Виждам някои от съучениците му, но честно казано, ми е все тая! И между другото е понеделник, а аз съм си вкъщи с температура. Е, това не ми пречи да се хиля и да съм в най-доброто си настроение! С Тифани си писахме цял ден, докато тя не се сети, че трябва да отиде на училище, а аз, че все пак имам домашни, които да пиша...

Вторник! Днес пак съм си вкъщи! И пак ще си почивам до обяд, а след това ще уча... Денят върви добре и сега си пиша с Тифани. ,,Добре, че вчера не беше на училище!" написа ми тя. ,,Защо??!!" попитах. ,,Не, че сме правили тест или са казали, че всички имаме лоши оценки, просто имам подозрениея за нещо, което съм сигурна, че няма да те зарадва..."... А?! Кое няма да ме зарадва! ,,Какво има?!" писах й. ,,После ще ти кажа, понеже сега имам да уча. Чаооо!". Отряза ме. Защо ме отряза?! Какво толкова се е случило?! Абстрахирах се от гадната мисъл и се загледах в телевизора...

Днес е четвъртък и аз нямам търпение да ида на училище! Не ми се учи, но искам да видя какво е станало. Тифани ме държеше на сухо и не ми казваше нищо, а просто ми пращаше домашните. Вчера през по-голяма част от времето спях или си почивах, гледайки в нищото. Но точно сега уча за утре или по точно-заспивам над учебниците!

Петък е!!! Още от сутринта ми е кофти и ми е притеснено! Има още пет минути докато Тифани мине да ме вземе, а аз съм толкова изнервена, че цялата треперя! Телефона ми изведнъж зазвъня. Едва не подскочиш, като го чух.
-Ало?
-Хей, долу съм!-отвърна приятелката ми.
-Ок, ей сега слизам.-казах й след, което затворих.
Облякох си якето и си обух обувките. Реших вместо с асансьора да сляза по стълбите...
Щом Тифани ме видя, веднага забеляза колко съм притеснена.
-Добре ли си?-попита тя.
-Да!-отвърнах аз.-Просто не ми се ходи на училище!-скалъпих и се усмихнах.
-О,ок! Ясно!