Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

16 | to the place where i fell asleep inside you

"Една седмица чаках да ми се обадиш."

"Какво? Кога съм казвала, че ще ти се обадя? Паркър, осъзнаваш ли, че аз в сънищата ти и реалната аз сме две различни момичета?"

"Права си, в съня ми си много по-мила и ми се обаждаш."

"Спри да бленуваш за мен, странно е. Официално отстранявам всичките ти права да си мечтаеш за мен. Ако го направиш отново ще си понесеш последствията."

"Увери се, че ако те сънувам, тези последствия ще бъдат секси."

"Ужасен си, Паркър."

"Знаеш ли, всъщност съм съгласен, но не аз съм този, който не се обажда."

"Трябваше ли да го направя?"

"Ами да! Мислех, че най-накрая сме достигнали до онзи момент в приятелството ни, в който не само аз звъня първи, и тогава ти разбиваш сърцето ми и ме оставяш да умра. Сякаш това е нищо. Цяла една седмица мълчание. Така ли ще заслужиш приятелските си гривни, Мина."

"Предполагам, че просто не се досетих."

"Ето тук трябваше да излъжеш и да кажеш 'оу, Паркър, толкова съжалявам, бях толкова заета! Не можах да намеря дори една минута време да ти се обадя, не съм искала да разбивам надеждите и мечтите ти'."

"Спомням си, че сме водели този разговор и преди, и ти ми беше казал, че се чувстваш като евтина курва."

"Е, твърде късно е за това."

"Уау, наистина си го взел навътре. Защото си струва, ще се опитам да ти се обадя първа следващия път."

"Сигурна ли си, че не ме настройваш за още по-голямо разочарование? Не знам дали сърцето ми ще може да го понесе. Не знам дали си спомняш, но аз съм царя на лайняната планина на отхвърлените. Спомняш ли си това?"

"Нямаш право да играеш с тази карта повече. Вече я използваш твърде дълго време."

"Какво? Това не е карта! Наистина се случи! Тук аз съм жертвата, ще го използвам докато мога. Ако брат ти те прецака, ще ти позволя и ти да използваш тази карта."

"Значи е карта."

"Не мога да те чуя заради шума на ужасния ми живот."

"Буквално мога да те чуя как се хилиш, Паркър. Хубаво, ще ти се обадя по-късно, става ли?"

"Най-добре ще е наистина да го направиш."

"Какво, да не би да имаш намерение търпеливо да се взираш в телефона си с часове, докато ти се обадя или нещо такова?"

"Разбира се, че не!"

"Да, разбира се."

"Ще има почивки за хапване."

"О, Господи, има думи за това, знаеш ли."

"Възхитително? Очарователно?"

"Опитвам се да бъда мила, не го прави по-трудно отколкото вече е. Задържам толкова много неща в себе си, ясно?"

"Имам идея как можеш да ги освободиш."

"Просвети ме тогава. И искам да ти напомня, че ако кажеш нещо за Командир, ще изтръгна топките ти през телефона."

"Ако продължаваш да ми говориш така съблазнително, няма да мога да се спра."

"Паркър."

"Добре, добре, ето каква е сделката. Затварям и ти ще ми се обадиш отново. Не е перфектно, но на този етап, ще приема това, което ми се дава."

"Със сигурност няма да вдигнеш. Не се опитвай да ме излъжеш."

"Какво? Разбира се, че ще ти вдигна. Хайде де, аз съм нараненият тук, влез ми в положение. Сега ще ти затворя и е в твоя полза да ми се обадиш, ясно? Или в противен случай ще се разплача. А ти не искаш да плача."

"Защо си мислиш така?"

"Защото въпреки всичко, което казваш, съм доста сигурен, че някъде дълбоко, дълбоко, дълбоко, много дълбоко в себе си имаш сърце и ще се почувстваш гадно."

"Ти си наистина заблуден, но няма нищо. Сега ще ти затворя. И за теб ще е по-добре да ми вдигнеш. Кълна се."

"Ще чакам."