Никога не си сама [ФенФикшън]

36.

Искаме внуци

❇❇❇

-Благодаря, татко... това значи много за мен.- отговори Джимин, все още прегръщайки баща си.

  Беше толкова хубаво... прииска ми се и аз да усетя топла бащина прегръдка... Сигурно щеше да е супер... Поне за миг... за секунда.

  Те свършиха с прегръщането и баща му направи една стъпка, за да се приближи до мен. Той хвана едната ми ръка.

-Моля те, грижи се за Джимин. Той е единствения и най- важен човек за нас...

-За мен също...- отговорих аз.- Ще се грижа за него, обещавам.- довърших.

Баща му почти незабележимо кимна. 

Аз се обърнах към Джимин, а той ме прегърна. Усмихнах се. Отделих се от него и погледнах към майка му, която беше свела глава надолу. Тя ме забеляза и ме погледна право в очите.

-Госпожо Парк... ще е чест за мен, да съм ваша дъщеря...- импровизирах тотално. Не знаех какво да кажа, май така трябваше.

Тя се усмихна.

-За мен също, дъще.- отговори тя. Значи така е трябвало.

Седяхме около 5 минути без да си казваме нищо. Беше супер неловко.

-Ъ... нека отидем в нашата къща... за да ви я покажем?- предложих най- сетне.

  Родителите на Джимин кимнаха. Ние хванахме такси. 

  ---

Пристигнахме.

-Това е къщата..- посочих на родителите му. Те се усмихнаха.

-Изглежда приятно.- каза майка му.

 Влязохме. Аз оставих якето си на закачалката.

-Седнете..- каза Джимин и посочи дивана. Те направиха точно това.

-Сега се връщам.- съобщих и отидох до кухнята.

Облегнах се на плота.

-Оле... нямам идея за какво да говоря с тях.- казах си, докато сипвах сок в 4 чаши.

  Върнах се във всекидневната, а Джимин и родителите му стояха на дивана.

Аз сложих чашите пред тях и седнах. Те кимнаха в знак на благодарност. Започнах да пия.

-Е, Джимин... малко е неудобно да попитам, но планирали ли сте... ъмм, деца или?- попита майка му.