[11]

3.1K 180 14
                                    

-ГНТ Рин-

Училищее~
Алармата ме събуди преди час.
Вече съм облечена с униформата, както обикновено и си взимам раницата, за да тръгна.
Колата трябваше да ме чака пред вратата.
Имаше кола, но не тази на шофьора.
Новата кола на Джънгкук, която той вероятно вече не смята за нова, беше пред нас и чакаше някой.
Мен?
Отидох до отворения прозорец.
Кук ме видя и се усмихна.

-Качвай се.-подкани ме.

-Всяка сутрин ли ще ме чакаш така?-попитах, намествайки се на съседната седалка.

-Всички трябва да знаят чия собственост си.-намигна ми и потегли.

-Собственост? Това не ми харесва. Не ти принадлежа.

-Хм...Добре. Харесва ми това, че продължаваш да се инатиш и упорстваш.

-Джънгкук...Ах..-отказах се да продължа.

-Хайде да не закъснееш.-спря колата.

-Аз? Ами ти?

-Няма да идвам първия час.

-И защо?

-Ми...Имаме математика. Мразя тази госпожа.

-Е и?

-За доброто на всички, няма да влизам в часа.

-Ще влезеш. Хайде идвай.-задърпах го.

-Рин! Казах ти, че няма да идвааам!-протестираше.

На практика бях слаба в ръцете. Попринцип не ме биваше в спорта.
Трябваше ми много късмет, за да спечеля тази битка със силата на мускулите, които аз нямам.
Просто го оставих и се спрях на едно място.

-Какво стана?-зачуди се.

-Ами щом не искаш да сме 45 минути заедно, не идвай.-скръстих ръце.

Щях да го победя с думи.
Знаех това, слаб е в изказванията.
Погледна ме супер странно от промяната в решението ми.

-Аз влизам. Чао.-врътнах се и тръгнах да вървя към училищните порти.

След няма и минута чух звука от заключване на кола и до мен вървеше самият Джънгкук.

-Нали нямаше да идваш?-подсмихнах се доволно.

-Така реших. Няма да стане на твоето-да си сама на чина.-направи се на сериозен.

-Мдобрее.-усмихнах се леко и влязохме.

~Края на часа по история~
-ГНТ Кук-

Love Inscription Where stories live. Discover now