Та.. станах от сън, както ви казах. И отидох у новуту уциристе. Бях нова в него, нищо чу учех тука от как се помнех... кой знае? Може би бях и зачената тук, имайки предвид сексуалните влечения на мама. Та, както ви казах, нова съм. Не си взех програмата, щото съм над нещата. Само влазам в една произволна стая и си викам: "Тука ще да сам". Още с влазането ми една блонди кучка започна да се заяжда с мен. Ма аз си викам: "Дръж се, момиче! Нема да им даваш да те мачкат! Земи пример от историите в Уатпад!" Таа, осетих прилив на енергия. Станах самоуверена като Сандокан, когат е на една текила.
-Кво ме гледаш ма! Немаш правото!
И аз като започнах да и отговарям... маале, яко я насолих. Ма сега просто не мога да се сета какво казах. Ма си обещах. Нема да мисла. И сега, като излезна у куридору, сички с респект ме гледат. Знаех си, че и короната на бала ми е в чорап вързана. Добре че бяха тия над 999999999 такива книги в Уатпад, та да зема пример.
А причината да седя в тоалетната кабинка вече час, и някой като влезе у толетната да трепкам... е, стомашно растройство... не е като да не знаете как е... Ии игнорирайте насиненото око и счупения кътник...
#3, бил съм по-забавен от сега
