Катрин е бедно момиче. Тя е на 16 години заедно с нейната най-добра приятелка учат в Софийската академия за танци. Обаче по непредвидени обстоятелства, тя бива тормозена от така наречените "свои съученици". Но дали това ще продължи така? Дали тя ще...
Сутринта към 4 алармата ми звънна. Видях как Джу спи и исках да я събудя подобаващо. Станах, взех едно шише и го напълних със студена вода. Върнах се и го излях върху нея. Тя горката стана и започна да пърха с мигли и да си попива водата от лицето. Не знаеше на кой свят се намира. Започна да ме гони из стаята.
- Момичетаа! Престанете да се гоните ами се оправяйте защото нямате време! - провикна се Деси от кухнята - И бързо елате да закусвате! - каза тя, а ние започнахме да се смеем.
Седнах пред огледалото и започнах да прикривам синините по тялото си. Все още ме боляха, но друг изход нямаше.
Станахме да се обличаме, тъкмо да си облеча дънки и тя влезе в стаята, носейки ми :

Взех ги, без да казвам и дума, само се усмихнах. Тя се бе облякла и носеше това, подобно на моето

Бях готова и слезнах на закуска. Там бяха всички Джу, Деси и Дежо ( баща и, но истинското му име е Деян) След като закусихме се качихме да си свалим куфарите и излязохме навън. Качихме се в колата и потеглихме. През цялото време се забавлявахме и най-накрая пристигнахме на летището.
Застанахме на гишето, на което чакахме да ни вземат куфарите, след това чакахме да мине проверката и най накрая седнахме и чакахме да ни извикат за самолета. Пътя наистина е дълъг и се моля да си заслужава.
Самолетът се забави малко, но всичко е наред и сме в самолета, седя си на мястото със слушалки в уши и книга в ръце.
Джу ме събуди, когато вече бяхме пристигнали. Беше по енергична от всякога.
Стояхме на аерогарата. Там ни чакаше кола. Качихме се и потеглихме.
Колата спря пред едно голямо имение.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
