Torn apart by love

3

Откъснах погледа си от пътя и погледнах към човека до нас. Беше Гаара.
- Добре ли си, Елинор? - повтори въпроса си.
- Да. - казах му - Просто не спах добре и сега съм уморена, но иначе съм добре. - обясних му, а той кимна и се усмихна.
- Радвам се, че си добре. - каза ми и си тръгна.
Гледах го как се отдалечава, докато не се скри в тълпата от хора.
- Защо не си спала? - попита ме Тори.
- Имах кошмар. - изпуфтях.
- Какъв беше? - попита ме Крост.
- За Гаара. - отговорих, а двамата ми спътници ококориха очи срещу мен.
- Какво сънува за него? - продължи да ме разпитва Тори.
- Че е разочарован от това, че съм го предала и заби коная си в сърцето ми.
- Мислиш ли, че сънят ти ще се сбъдне? - попита ме с нотна притеснение в гласа.
- Не знам. Ако сънят не се повтори има много малка вероятност да се сбъдне, но ако се повтори ще се сбъдне... скоро. - обясних им. - Ахх.. много съм уморена. - замрънках.
- Успокой се. Дори и да си уморена се прави, че си добре. - скара ми се Крост, а аз кимнах.
- Съжалявам. - извиних се и погледнах напред.
Тъкмо се прозях и тълпата от хора около нас спря. Те се разпръснаха в кръг и седнаха на земята. Пъртнюрите ми ги последнваха и седнаха. Аз се обърнах и седнах на един клон. Погледнах нагоре и видях чисто, светлото синьо небе. Тук там имаше цопнато в синият небесен океан бели облачета. Затворих очи от озаряващите лъчи на опожаряващото Слънце. Сложих си ръката над очите като допрях палеца си на челото си.
- Елинор. - някой ме извика и погледнах към човека пред мен.
- Хей, Троли. - усмихнах и се - Какво има? - попитах я.
- Мислиш ли, че сънят ти ще се збъдне? - попита ме пак.
- Не знам? Както казах по-рано има много малка вероятност. - обясних и пак, а тя кимна.
- Ще ми разкажеш ли какво си сънувала? Подробно. - наблегна на думата "подробно".
- Стоях на една висока скала и не чувах природата. По едно време не можех да дишам и тогава се появи Гаара. Каза ми колко ми е вярвал, колко го е заболяло от това че съм го предала. Попита ме дали през тези няколко дни всичко е било игра. Не ми остави дори възможност да отговоря и пак проговори той. Каза ми няколко думи, който не исках да чувам никога през живота си. - разказах ѝ и я погледнах, а тя ми направи знак да продължа, но не продължих.
- Какви бяха думите? - попита ме, а аз въздъхнах тежко.
- Най-тъжното е че се влюбих в момиче, което не съществува. - изрецитирах ѝ, а тя кимна.
- Това ли е, което никога не си искала да чуеш? - проговори, а аз кимнах. - Защо?
- Защото никой от клана Скарлет не иска да изпита други чувства освен двете, който бяха задължителни. Родителите от клана изоставят децата си, за да станат истински Скарлет. И те израстват само с мъката и омразата. Те познават само тези чувства и ако се проявят други няма да знаеш какво да правят.
- Хайде! Почивката свърши. Имаме много път да извървим, хайде. - извика се Темари и всички станаха от местата си.
Тръгнахме, а аз се доближи до един от хората в близост до нас.
- Защо Темата ни нарежда, а не Казекагето? - попитах, а той се приближи повече до мен и заговори.
- Темари е втория ни командир. - кимнах
Върнах се при приятелите си и Тори веднага започна с въпросите.
- Какво стана? - попита ме.
- Попитах го защо Темари ни заповяда, а не Казекагето. - казах и и тъкмо да си зададе следващият въпрос, но аз продължих. - Той ми отговори, че Темари е втори командир след Гаара. - обясних ѝ.
Настъпи мълчание от нас тримата и можех да помисля за малко, но Крост имаше други планове.
- Чакай малко. Нека да повторим, за да видим дали съм разбрал. - кимнах. - Значи сънувала си Гаара и в съня ти той вече знае, че си го измамила и вместо ти да го убиеш той го е направил. Нали така?

Той сериозно ли за това е мислил толкова време?

- Да. Защо?
- Ето го и въпроса ми. Защо не си го направила? Защо не си го убила... първа?
- Не знам. Все пак това е сън. - казах му. - Защо сега ме питаш това?
- Имах достатъчно време да помисля. - отговори ми.
Типично за Крост. Той е единствения от нас тримата, който не би се впуснал в битка веднага, а би помислил.
След като Крост повече не проговори извъртях главата си и погледнах към пътя. Оставих мислите си да ме обладаят.
_______________
Всички спряха на място, а това ме накара да се извадя от транса си.
Всички бяха неподвижни и притихнали. Огледах се. Забелязах Гаара изправен обърнат с гръб към нас. Бях се загледала във фигурата му. Беше си сложил двата пръста на лявото око. Дребна и ниска фигура се присъедини към него. Дребосъка беше с бяла брада-средно дълга и беше с бяла коса. Беше много възрастен и левитираше.
Гаара се обърна към него.