SCHOOL HARASSMENT. | Oneshot

I met him.

Буквално умирах. Не бях готов за това. Бях само на седем години когато учителят ми ме изнасили за пръв път. Момче и момче.. ужасно е! Недопустимо. Търпях.. унижението. Дойде нов ученик- Джимин. Личеше си, че учителят го хареса. Но нямаше право да го докосва. Защо? Защото той беше хубав, имам предвид.. готин е, и трябва да е сред „Готините”. Те не могат да се докосват дори с пръст. Аз съм сред „Идиотите“. Такъв е училищният „закон“. Сега съм осми клас. И все още търпя. Още сме 17 септември..  кога ще спре? Пробвах какво ли не за да умра, но не. Никога не ми се получаваше.
- Казах 10 страници! Ти си ми дал само 6, къде са останалите 4? КЪДЕ?-бях притиснат в стената, след часовете. Нямаше никой в училището. Само аз и.. той. Учителят ми по български. Учителят който ме изтезаваше.
- С –с -съжалявам.. бях уморен.. и само това можех да измисля. Съжалявам..!  - Бях свел глава, с треперещо тяло.
- Оо, така ли? Съжаляваш? –Усетих, че е ядосан. Лошо ми се пишеше и го знаех.
- Съжалявам, учителю. Простете ми! –Не ми помогна това. Видях само.. как разтегна вратовръзката си и посегна към колана си. До тук бях. 365 дни, 365 пъти в годината бях изнасилван от него. Знаеше къде живея. Ако не го слушах.. си патех яко. Явно ще имам нови белези. Усетих ръката му на дупето си.. стискаше го. Заболя.
-С-спрете, моля ви… -опитах се да се отдръпна, но.. само влоших нещата. Започна да ме целува, докосваше ме на всякъде. Ужасните спомени минаха през ума ми като на лента. Пак щяха да се повторят. Но.. усетих нещо по различно. По –различна топлина. Усетих как нечия студена ръка ме издърпа. Това не беше учителят ми. За шест години съм запомнил топлината му. Нямаха нищо общо. Ръката на непознатия беше студена, но мека. А учителят ми беше обратното, топла, но груба.. Погледнах го. Това беше Джимин. Замръзнах. Не го очаквах.. Той е много малко по-нисък от мен и.. най –известният в училище. Казват, че е сменял момичетата едно след друго. Чукал е всичко живо. Подиграват му се.. защото е две години по –голям, а е в 8 клас. Трябваше да е колкото мен, на четиринадесет, но е на шестнадесет. Но никой не взима факта, че е живял година в Северна Корея, и когато се е върнал в Южна са го върнали с две години назад. Готин е, наистина. Искам да съм като него. Да не ме интересуват другите и да живея по своя си път. Но не мога.. 
- Съжалявам. Той е зает тази вечер. – Видях усмивката му. Толкова самодоволна усмивка не бях виждал. Задърпа ме, а аз само го следвах.





Бях в домът му. Не знам как се озовах там. Всичко стана за секунди.
- И какво правехте там? Сами? В училището? – Бях седнал на диван, а срещу мен беше седнал той, имаше ниска маса която ни делеше.
-Т-той.. Аз..  той.. –глътнах си езика. Буквално.
- Той щеше да те изнасили. Знам. От колко време е това?
- Откакто бях на седем. –сведох глава.
- Значи когато съм дошъл е било първата година. Не мога да повярвам. Как може да изнасилиш второкласник? Кога последно те изнасили? –Беше се ядосал.
-В-вчера. Искам да умра.. –сълзи започнаха да текат от очите ми. Станах и паднах на колене пред него.
-Благодаря ти, че ме избави днес. Избави ме и утре, и други ден.. и по други ден. Накратко.. убий ме, моля те. – Същата студена ръка ме докосна. Изправи ме.
- Защо просто не му се противопоставиш? – Беше толкова уверен.
-Защото не мога. Защото ще скъси свободното ми време, сигурен съм, че ще направи така, че да ме чука на всеки час. Не искам да живея вече. – Той се изправи. Беше на сантиметри от мен. Гледаше ме в очите, а аз не посмях да направя същото..  Прокара хладната си ръка и вплете пръсти в моята. Защо е толкова студен? Изгубих силата си, сякаш беше вампир който изсмука цялата ми сила. Задърпа ме на някъде, а аз едва ходех. Заведе ме в спалнята му.. какво правех? Някак.. като че ли не е същото както с учителя ми. Бях готов да му се отдам, защо по –дяволите? Студената му ръка бе някак.. топла. Постави ме да легна, а той изчезна. Потънах в мислите си.. хиляди въпроси изскочиха в главата ми. Лежах на леглото му без капка сила в себе си.  Нещо ме обърна. Как е успял да дойде толкова тихо? Лежах по корем.
-А-аз.. –хиляди чувства прескачаха през мен.
-Няма да те нараня. – усетих ръката му по дупето си. Как по –дяволите е успял да ме съблече толкова бързо?  Нужни са му само секунди.. Изстенах. От удоволствие, за пръв път в живота ми.
-Ще те намажа с този мехлем, няма да те боли, малко ще щипе в началото, но ще мине бързо. – Усетих как с пръст потърква дупката ми, щипеше, много.


Лежах на една страна, гърдите ми се повдигаха и спускаха. Дишах тежко заради щипането. Бях полугол на средата на леглото, а то беше голямо. Той беше седнал от едната страна и беше с гръб.
-Искам да остана тук. Чувствам се в безопасност.. –Думите сами излязоха.. притесних се от реакцията. Все пак.. аз съм никой.
-Остани с мен, тогава. –погледна ме с нежна усмивка. Не го очаквах.
- Не мога. Ако не отида тази вечер при него, ще стане много лош и.. ще ям много бой. –Казах отчаян.
- Не знам, колко лош може да стане, но ако отидеш тази вечер, обещавам ти, утре вечер ще те вкарат в болницата за яко възпален анус.
- Знам. Ще пострадам за това, че си тръгнах. –изправих се леко, едва държащ се на ръце.
-Не това имах предвид. В прав текст ти го казвам. Ако отидеш тази вечер при него. Той да те чука, и той да те изтезава. Утре целият ден ще те чукам и вечерта ще те вкарат в болницата заради мен. –Изричайки тези думи той се приближи на милиметри от лицето ми. Изчервих се.
-Защо не си казал на родителите си за това? –въпросът му ме изкара от всякакви мисли.
-Нямам майка нито баща. –Отговорът ми беше толкова прост. Видях, че сведе глава.
-Съжалявам. Не исках да те засегна.
- Свикнал съм. –Исках да стана но не можах. Той легна върху мен и целуна смучката която имах на вратът си.  Изстенах. За пръв път се чувствах така. Но.. все още мнението ми, че момче с момче е недопустимо не се е променило. Само че.. странното е, че той ме кара да го променям. Устните му докоснаха моите, карайки ме да забравя за всичко около мен, продължителна целувка, хапеше устните ми. Това ми хареса. Не можех да повярвам. Стенех. Целувах се с момче и стенех.


-Страх ме е.
- Четири часа сутринта е, защо още не си заспал? Трябва да почиваш. Утре в училище ще е голяма битка за теб.  –Лежах върху него, прегърнал го, а той рошеше косата ми.
-Какво имаш предвид, Джимин?
-Наричай ме, хьонг. Не избягвай факта, че съм по -голям. И имах предвид, че като го видиш, ще ти е трудно. Аз ще бъда до теб през цялото време, но.. не му се отдавай, колкото и да те е страх. Чу ли? Или ще стоиш в болницата. Казах ти защо, а аз пазя обещания. – Наистина се чувствах в безопасност.
- Да, хьонг. Но.. вярно ли е че си чукал всичко живо и си го захвърлял?
- Това са просто клюки. Заспивай. – Тялото му се отлепи от моето, завъртайки се с гръб към мен. Но, аз не помръднах.
- Не ми е удобно. – Изрече той.
-Какво?- Казах учудено, но.. той е хвана и ме завъртя под него. Бях притиснат от студеното му мускулесто тяло. Члена му допря моя. Станах целия червен.
-Защо си толкова студен?
-Защо си толкова нежен? Момчетата на твоята възраст се дрогират. -„Ти ме дрогира.“ –бях на път да го кажа, но се спрях.
-Някога правил ли си секс без да те изтезават, без да те изнасилват, просто.. да изпитваш удоволствие и да искаш повече и повече. Самият ти да го искаш? – Въпросът му ме изкуши да му кажа.. че искам да ме чука. Самият аз.. не знаех какво ме превърнаха тези няколко часа с него.
-Не. Никога.
- А искаш ли?
-Искам.- Чух усмивката му в тъмнината.

Бях полугол. А сега съм чисто гол. Както и той. Бях притеснен. Не знаех какво следва. По принцип.. винаги следваха нежелани действия.. например като да му духам, или просто рязко проникваше в мен. Но сега беше различно.. докосваше ме нежно. Хапеше устните ми, а аз стенех.  Мина по вратът ми, а аз поставих ръка да прикривам останалите стенания. Той се повдигна и премахна ръката ми.
- Искам да чувам стенанията ти. Прекрасни са от твоята уста. – Доверих му се. Но един въпрос ме човъркаше след думите му.
-С колко си спал?  -Действията му спряха.
- Ти си ми трети. Спал съм с едно момиче, и едно момче. Искам ти да си последен. –Защо ме кара да губя енергията си..
-Ти ме привличаш по някакъв неописуем начин. Издразних  се като те видях с друг. Признавам. – Не смеех да кажа нищо. Знаех, че не е така.
-Всичко е лъжа. Знам.
-Защо бих те приел тук? Защо искам да спреш да правиш секс с онзи, и да дойдеш при мен?
-Всичко е много бързо. Плюс това.. момчета сме!
-Знам, ти не си гей. За това няма да те карам. За мен не е проблем, защото аз съм такъв. Ако някой ден си готов.. –изправи се. Сърцето ми се свива. Искам го до мен, но самия аз не се разбирах. Легна по гръб. Трябваше да взема мерки. Застанах над него, като краката ми бяха от двете му страни. Наведох се към него. Направих го.. целия треперех, но го целунах. Видях обърканото му лице.
-Тогава действай бавно. –потънах в земята като го изрекох. Но.. усмивката му ми вдъхна надежда.

Търкаше се в мен. Усещах члена му върху моя. Пръстът му галеше мястото ми. Стенех като кучка. Щом ме подготви –навлезе в мен внимателно. Играеше си с топките ми, с члена ми. Хапеше кожата ми карайки да виждам само белезите от него. За пръв път.. стенех от удоволствие. За пръв път бях желан. За пръв път исках още и още от това ..от този неприемлив секс. През всички тези години за пръв път исках още веднъж такъв секс.
-А-ах! –Моята точка.. той я откри. Дори учителят ми не я е откривал..
-О-още.. хьонг.. направи го пак.. –движех се в неговият ритъм.. или не.. леглото се движеше в нашият ритъм! Търкаше членът ми.. свършвах вече за втори път. Или за трети? Не ме интересуваше. Той обвзе главата ми. Всичко за толкова кратко.. Свърших.. той също. Сексът продължи дълго. Аз бях заспал.


-Ставай! Ще закъснеем. –нежният му глас ме събуди, но се престорих на заспал.
-Стига си се правил, че спиш! –засмя се той и започна да ме гъделичка.
-Искам всеки ден да е така. – усмихнах се на себе си, а той схвана какво имах предвид.
- Остани с мен, и ти обещавам всяка вечер -такава нощ, и всяка сутрин -такова събуждане. – усмивката му ме ослепи.
-Учителят? Съучениците? Ами ако някой разбере. Не мога да съм заедно с теб и учителят..  не мога..
-Какво изобщо ти пука за всички тях? Мен лично не ме интересува. Никой няма да те докосва вече. Разбра ли? Нито учителят. Мой си ДжунгКук.- Мълчах известно време.


- Може ли.. да ми го казваш всяка сутрин?
_____
Историята е писана 2015г.