Изпепеляващият пламък на любовта

Преодоляването възможно ли е?

След съобщението на приятелката й тя наистина го преодоля. Или поне така твърдеше. Животът й се усмихваше. Грабеше от него с пълни шепи. Наслаждаваше се на тишината и спокойствието, но не отказваше и оживените разговори с приятелка и силната музика. Беше на ваканция в друг град, но след две седмици последва заминавате й. Денят в стария град бе прекаран приятно, докато той отново не й писа. Първоначално сърцето й пропусна удар, но след това тя си нареди да има самоконтрол. Отговори му с цел приятелски отношения и се стремеше да бъде дистанцирана и незаинтересована. Но не успя. Доброто му отношение отново я спечели. Защо тя трябваше да бъде толкова глупава? Знаеше всичко до къде ще свърши. Знаеше го много добре, но все пак позволяваше на пръстите й да пишат по клавиатурата. След като безсмисленият им разговор приключи и всички в къщата си легнаха тя поговори с майка си. Вече знаеше, че може да й има доверие. Започнаха да говорят. За него. Майка й даваше невероятни съвети. Наистина се нуждаеше от тях. След известно време тя стана с извинението, че отива до тоалетна. Започна да плаче възожно най-тихо. Нейната майка беше права. Тя трябваше да го преодолее. Без повече вървене в този кръг. Трябва да се отърве от него. От мислите. От чувствата. А в момента от сълзите. Обеща си, че щом вече е плакала стотици пъти за него поече няма да го направи. Но дали ще спази обещанието си?