Maybe you are my salvation

14

-К-какво п-прав-виш тук...?-запита изплашеното до смърт момче с треперещ глас.Очите му започнаха да парят, заради сълзите, искащи да излязат навън, а краката му се разтрепериха.Не го очакваше.Не очакваше, че ще стане толкова уязвим, след като срещне баща си отново.Той преглътна тежко, а дишането му за миг спря и той просто замръзна на едно място.Джимин наблюдаваше Куки внимателно, както и седящият пред него мъж.Погледът му издаваше колко ядосан се чувстваше в онзи момент, след като бащата на малкия просто нахлу в къщата му и само с присъствието си успя да изплаши Джънгкук.Той тихо въздъхна в опит да не избухне.Как този мъж си позволяваше отново да навлиза в живота на това измъчено, заради него момче?Това бе въпросът, който го разяждаше от вътре и го караше да се чувства още по-отвратително.
-Куки, аз...дойдох да те видя.Не се плаши от мен.Исках просто да знаеш, че ми липсваш и искам да се върнеш.Даже вече се опитвам да спра да пия.-мъжът говореше бавно и гледаше право в очите на малкото момче, в опит да го убеди, че думите му не са лъжа.Куки поклати глава отрицателно няколко пъти и този път се разгневи.
-Не ти липсвам аз, а ти липсват услугите, които ти правех и парите, които хвърлях за алкохола ти!Не искаш да се върна, а искаш просто да дойда временно, за да изплатя дълговете, в които си затънал!И най-важното е, че ти не се опитваш да спреш да пиеш, а просто ме залъгваш! Кажи ми как да повярвам на твоите лъжливи думи?!Отговори ми!-момчето не се интересуваше от факта, че повишава тон на баща си и че това може да му коства много.Той вече нямаше сили да задържи всичко в себе си и това трябваше да стане ясно на баща му, който чрез побоища го караше да мълчи дълго време.
-Това не е вярно, Джънгкук.Наистина се опитвам, но просто ми трябва помощ!Не мога да се справя сам.Помогни ми, моля те...-възрастният мъж се опита да убеди сина си, че това е истината, ала той не искаше да я приеме.Пристъпи крачка напред в опит да прегърне момчето, но то се отдръпна и стисна зъби ядно, гледайки към пода.
-Недей да се опитваш.Просто недей.Моля те, напусни този дом и приеми, че аз съм щастлив тук и получавам всичко онова, което ти и онази жена, с която сте ме създали, не сте ми давали никога през живота ми.Тръгни си и не ме търси повече, докато не успееш да спреш да се наливаш...-измъмрените думи се разнесоха из стаята, а мъжът замръзна на място.Той въздъхна тежко, усещайки вече спускащите се по лицето му сълзи.Кимна в знак на съгласие и се обърна, тръгвайки към вратата, без да продума нищо.Преди да натисне дръжката на вратата, гласът на Джимин го спря за момент, но той не се обърна.
-Ще Ви помоля да ме изчакате отвън, господине.Искам да поговоря с Вас.
-Разбира се...-продума тихо и излезе от къщата безшумно, оставяйки младежите сами.Джимин се приближи внимателно до вече плачещито момче и изтри стичащите се по лицето му сълзи, придърпвайки го леко към обятията си и обвивайки ръцете си около крехката фигура на малкия, който отпусна глава на гърдите му, заслушвайки се в спокойното му сърцебиене.
-Успокой се, Куки.Обещавам, че ще ти помогна да оправиш нещата.-изричайки тези думи, той се усмихна мило и миг по-късно остави момчето само в къщата, излизайки през външната врата.Забеляза мъжът да стои отпред и се приближи до него.Въздъхна и скръсти ръцете си, гледайки мъжът право в очите.
-Вижте, не знам какво се опитвате да направите, но искам да знаете, че каквото и да се случи с Вас, Джънгкук няма да се върне.Ще имате право да го виждате, но в момента законният му родител е майка ми.Единнственото право, което имате след всичко, което му причинихте, е да го виждате веднъж на две седмици за не повече от два часа.Трябва да се радвате, че Ви е позволено поне това.Не знам къде сте били, когато родителските права се прехвърляха на майка ми и се обясняваха подробно тези детайли, щом не ги знаете.-след краткото обяснение на червенокосия, между тях настъпи тишина.Бащата на Джънгкук гледаше право в земята и не знаеше какво да каже или направи.Беше разочарован и това се забелязваше от далеч.
-Аз...просто искам да покажа на Кук, че съжалявам и искам да се променя, но не мога сам.По-силно е от мен.
-Няма нищо по-силно на света от волята на даден човек.Можете да се справите и сам с това предизвикателство, просто не го искате достатъчно силно.В момента не залъгвате мен или Джънгкук, а само и единствено себе си.-възрастният човек замълча и се отказа да убеждава когото и да било.Джимин бе прав до известна степен.Червенокосият въздъхна и погледна към движещите се коли и хора, вглеждайки се в тях, избягвайки погледа на събеседника му.
-Вижте, ще Ви помоля да се консултирате с майка ми.Тя е психолог, предполагам Ви е известен този факт.Тя ще Ви е от голяма помощ, ако наистина искате да подобрите живота си.Ето Ви номера ѝ.-младежът подаде малко листче с телефонния номер на майка му и продължи речта си.
-Работи в града, в който живеете по принцип, така че няма да Ви се налага да идвате чак до тук.Ако решите, че имате нужда от нея, за да Ви помогне, просто ѝ звъннете и тя ще Ви обясни по-подробно къде се намира офисът ѝ.Работи през цялата седмица освен събота и неделя.-мъжът се усмихна искренно и взе листчето, гледайки към момчето с благодарност.
-Много ти благодаря.Ще се свържа с нея още днес.
-Няма нужда да ми благодарите.-Чим се усмихна съвсем леко и сложи ръцете си в джобовете на панталоните си.
-Имам една молба към теб...?
-Джимин, господине.
-Да, разбира се.Извинявай.Та, молбата ми е да пазиш сина ми с цената на живота си.Той е единственото ми дете вече.Загубих едно преди години.Не мога да си позволя да загубя и още едно.-момчето кимна в отговор и след това мъжът си тръгна благодарен, а Джимин се върна в къщата с лека усмивка на лице.Той забеляза Джънгкук да наблюдава нещо, през отворения прозорец и седна на дивана след това.
-Всичко ли чу?
-Д-да...-стреснато отговори Куки и погледна настрани, засрамвайки се.
-И как се чувстваш, след като чу всичко?-запита червенокосият, гледайки в екрана на телефона си, плъзгайки пръст по него.
-Ами, малко по-добре.Благодаря ти, че се опитваш да му помогнеш и съжалявам, че съм ти в тежест.-погледна надолу и прехапа долната си устна, изпитвайки неудобство.
-Спокойно, Куки.Не си ми в тежест, а и това е най-малкото, което мога да направя, след като ще участваш в групата ми.-усмивка засия на лицето му, а миг по-късно и върху това на Джеон, който кимна разбиращо и се отпусна най-накрая спокоен.