The Perfect Murder

Chapter 18 | "Urban legends."

17.01.2014

Петък, колко интересен ден. Ако беше тринадесети би бил дори още по-интересен. Хората вярват в какво ли не. Някои дори са прекалено суеверни. За някой петък тринайсети е зла поличба, а за други им носи късмет. Има толкова много суеверия и тяхното значение. Като черната котка, подковата, четирилистната детелина и още много други. На хората им е трябвало да вярват в нещо. А през Средновековието и Ренесанса са били дори твърде вманиачени в тези легенди. Убивали са невинни хора просто така, заради схващанията и страховете си. Луди хора, такава примитивност обаче може да се види и днес...

Тази вечер Даниел обмисляше да покани Катерина на среща. Но само фактът от това го плашеше. Първо не знаеше как да я покани и второ си нямаше и на идея къде, кога и как. Тоест къде да е мястото на срещата, кога да е и как да се държи там. Наистина той бе тежък случай. О, не случай е силна дума. В друг контекст има коренно различно значение, което е много по-силно. Но в крайна сметка трябва да го направи. Участвал е в престрелки, разрешавал е какви ли не случаи и една среща ли ще му се опре?

- Хей.-опита да звучи приветливо.

- Хей.-отвърна по същия начин.

- Чудех се тази вечер свободна ли си?

- Да, защо питаш?-като всяка жена схвана веднага, но се направи на ударена.

- Исках да те поканя на среща.-говореше почти накъсано. Все едно бе на кръстосан разпит и го подлагаха на живо мъчение.

- Оу, с радост ще приема.-това го напрегна дори повече.

- Добре. Какво ще кажеш да те взема в 20:00 от вас?

- Става. Къде ще ходим?

- На вечеря?-потта изби по челото му. Нима толкова се притесняваше от една среща?

- Ок. Питам, за да знам какво да облека.-женски му работи.

- Аха. Тогава ще се видим довечера.

- До скоро!

- Чао!-най-после свърши.

Така си отдъхна все едно е протичал маратон. Половината бреме падна от плещите му. Но другата половина остава за довечера.. Горкият Даниел, преживяваше толкова много заради една среща. Докато стоеше и работеше по докладите забеляза нещо до секцията. Кога беше оставила съобщението си този път? Това как се бе озовало там?! Но как може да прониква в полицейското управление?!! Все едно това не бе управление, а някаква сграда със свободен вход. Реши да прескочи частта с възмущението си и отиде да вземе пакета. Отвори го и разгледа. Имаше няколко листа. Двата бяха картонени със снимка на някакви странни неща. На едното пишеше Кървавата Мери, а на другото Жената в бяло. Сега пък беше на вълна страшни истории. Колко вълнуващо! Взе първото и се зачете.