Моята история

Проблем 1

Както ви казах вече, аз съм Неста и съм от България. Обичам да снимам и да пътувам. Но най-много- обичам да чета.
Пътувала съм в Тайланд, Малдивите, Германия, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Русия, Латвия, Литва, Италия, Норвегия, Финландия и малко в Англия.
Имам си добри приятели, които мога да ги преброя само на едната си ръка, но те ми стигат. Защото знам, че има на кого да разчитам. Имала съм две гаджета, но и двете ме скъсаха. Сигурно се чудите как момиче на 13 вече е имало 2 гаджета? Ами курва съм си, какво да направя. Пушила съм цигари, вече по-малко и почти съм ги отказала. Пуша наргиле(доста), ям нездравословно и затова съм 60 килограма. Това лято пих доста алкохол, защото що не. Предстоят ми матури през 2018. Висока съм 174см, имам кестенява коса и кафяви очи. Имам ужасен характер и съм голям инат. Родителите ми са разделени и съм скарана с по-голямата част от моето семейство. Случиха ми се доста съсипващи неща за тези 13 години и затова търся разнообразие и почивка в пътешествията и книгите. Съжалявам, че описанието е толкова разпарчетосано, но мисля, че то не е толкова важно. Едва ли ще има много хора, които ще четат това, но се надявам, ако някой го чете, надявам се да му е интересно и да се замисли върху това, което ми предстои да ви споделя.
Всичко започна, когато бях на 3.
Да, много малко неща си спомням, но има и такива, които никога няма да забравя.
Беше началото на пролетта или по-точно- на моя рожден ден.. На 29 март 2007г. Събудих се с уникално добро настроение и се надявах, че това ще е най-уникалният ми рожден ден. Но се лъжех.
Отидох в кухнята. Миришеше на палачинки с шоколад и банан. Любимите ми. Баща ми,най-уникалният човек на земята, беше в кухнята. Толкова ми се зарадва, че се почувствах наистина уникално. Ядохме, но мама я нямаше. Така цял ден, с тате се забавлявахме, но мама не беше с нас. Стана вече 22 часа. Тъкмо заспивах и чух отваряне на входната врата. Отидох да прегърна мама, която така и не я бях видяла. Прегърнах я, а тя ме отблъсна. Попитах я как е, а тя ми каза да се разкарам. Наистина много ме заболя. Отидох и пак я прегърнах. Попитах я какво й има, а тя ми удари един шамар, каза ми да се разкарам от пътя й и се прибра. В този момент, както сигурно ще се досетите, се разплаках. Не заради шамара, не заради това, че не ми каза едно ,,ЧРД". А защото не получих и грам уважение. Винаги е твърдяла, че за нея съм най-скъпото, а в този ден не го показа. Да, сигурно сега ще кажете, че винаги има моменти, в които човек е ядосан и е склонен да направи такова нещо. Но не знам дали ще ме разберете. Тя от 1 месец ми обяснява, че ще сме заедно на рдто ми, но не беше така. Винаги ми е казвала, че дори и да е бясна, ще се държи мило с мен, но не беше така. Винаги е казвала, че никога няма да ми посегне, но го направи. Толкова много неспазени обещания. И то към 3 годишно дете. Което има нужда от любов, от грижа, от целувка и добра дума, от внимание. И това ли не може да даде човек на 26 години. Нужни са само едни 5 минути внимание, но аз така и не ги получих. От този ден нататък жиеотът ми коренно се промени....