#3 in Fantasy
Последна книга от трилогията "Honest Liars"
Хората винаги са обичали Даниел Маркъс - красива, възпитана и богата, но когато сестра й е разкрита в измяна и екзекутирана, перфектният вид бързо започва да се руши. Даниел едва се държи, но...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Светлината от изгряващото слънце се процежда през дръпнатите кремави завеси в класната стая и осветява червените ми кожени кубинки, подаващи се изпод чина. Съвсем рано сутринта е и флуоресцентните лампи обливат белите керамични плочки по пода като маслена боя, и поглеждайки към тях болезнено премигвам, разсейвайки сълзите от прекалената светлина. Сякаш стаята е покрита със сняг. Чувството е подобно на това, когато първия сняг натрупа пред къщата ти, и излизайки за първи път, сякаш биваш заслепен.
Когато всички ученици сме по местата си, жена на средна възраст с бледнееща светла кожа и алабастрово бели къдрици в отпуснат кок, влиза в стаята на високите си черни токове и застава пред бялата дъска. Облягайки, ръка на ханша си, забелязвам тънките бръчици по нея и обрамчените от пръстени дълги пръсти със златист лак за нокти. Острото ѝ крушовидно лице си свива, когато премигва и тъмните ѝ очи, които не мога да разпозная на цвят с многобройни червени нишки се пълнят с водниста течност, тя проговоря:
- За новодошлите, ще се обръщате към мен с Мис Адамѝк - Гласът ѝ се спуска строго, чуждо и трябва да се заслушам внимателно, за да определя странният ѝ акцент, но не успявам тъй като ми е напълно непознат. Мис Адамѝк се обръща към дъската, изваждайки маркер от джоба на червеното си сако и потропва с него върху плоскостта. - Да започваме ли?
Изплувало на хоризонта, Слънцето ме оплита в горящите си снопове светлина и малки блестящи вадички се образуват по линиите на дланите ми. Стискам полите си, докато звука от писането по дъската на мис Адамѝк не се превръща в единственото, което чувам.
- Кой ще ми каже какво представлява магията? - Леденият ѝ глас ме пронизва и тялото ми се напряга, изгърбва, свива и желанието да чезна, докато от мен не остане само прах изниква на повърхността и буцата в гърлото ми засяда там завинаги, пречейки ми да преглътна сухите си стонове.
