Cage

1

Поредният скучен и обичаен ден беше към края си. След съвсем кратък срок от време ще бъда в уютния си апартамент. С топло какао в ръка, седящата срещу камината и грабната от някой филм.

-Алис!

-Моля? - обърнах се към източника, който ме извика. Просто невероятно, шефката от която ми се повдига.

-Утре ела час по-рано, приемаме нов пациент и имаме нужда от теб. - сякаш можех да опонирам решението ѝ. Всъщност можех, но след това щеше да се наложи да търся нова работа.

-Ще дойда, разбира се. А сега може ли да тръгвам? - за предпочитане е да ме освободи по-бързо, защото в противен случай ще отрежа някои от излишните ѝ сланини.

-Тръгвай! Не забравяй, час по-рано!

-Ти няма да ме оставиш да забравя, свиня такава.

-Каза ли нещо?

-Приятна вечер! - извиках докато вървях към съблекалнята.

Съблякох бялата престилка и я закачих на закачалкат а. Обух ботушите си. Развързах косата си и сложих пухкавата шапка. Облякох пълтото, взех чантата си и напуснах психиатричната сграда. А с напускането ѝ, успокоение заля прясно измръзналото ми тяло.

Когато се прибрах, запалих камината и взех бърз душ след, което облякох пижамата си. Направих си какао и сандвич. Пуснах си филм и се отпуснах пред запалената камина.

Умората и сънят ми не можехе да се контролират, загасих телевизора, оставих съдовете в мивката и отидох в стаята си. Завих се с топлата завивка и мигновенно се отдадох на заслужен сън.

Алармата успя да ме събуди. Застанах в седнало положение и се протегнах. Изпих чаша вода и разтърках слепоочията си. Напуснах топлата си завивка. Оправих леглото, направих сутрешната си рутина и се облякох.

Язодох една зелена ябълка, изпих кафето си и напуснах любомата част за прекарване на времето ми.

Вече бях в клиниката и чакахме новия пациент. Останалите ми колеги бяха доста изплашени от идването му, но не успях да разбера защо.

Свалиха го от полицейска кола, на китките си имаше белезници. Кичурите коса върху лицето му, ми пречеха да го огледам. Беше облечен в костюм. Не приличаше на луд, но често външността лъже.

-Госпожо Симпсън, оставяме го във вашите ръце. Не го допускайте до другите, защото е прекалено опасен.

-Не се тревожете! Алис, заведи пациента в килията на горния етаж.

-В килия? - тук да не е затвор? Колко ли още неща не знам за тази клиника.

-Хайде! По-късно ще дойде и охрана, ще пазят пред килията му. - хванах момчето за лакътя и тръгнахме към килията.

-Как се казваш? - не отделях поглед от лицето, което все още не виждах добре.

-Интересува ли те?

-Предполагам! Ясно е, че не си много разговорлив, затова ще започна първа. Аз съм, Алис.

-Какво очакваш да ти дам? Медал ли? - спря, помести косата от лицето си и показа два реда, бели зъби и секси тръпчинки. Секси ли?

-От теб не желая и среден пръст. -продължих да го дърпам. Отключох килията и го вкарах вътре. След това заключих и преди да се обърна, той ме спря.

-Кога ще те видя пак?

-Когато се наложи! - слязох и отидох до машината за кафе. Имах нужда от кафе. Почувствах нещо много странно, докато бях с него. Страх?

-Алис, искаш ли да седнем за малко? - Ким, колежка и най-добрата ми приятелка.

-Да, имам нужда от почивка. - почаках я, за да си вземе кафе и седнахме в стола. Напрежението, което изпитвахме хвърчеше въя въздуха.

-Исках да поговорим за новия.

-Какво за него? Да малко е странен дори плашещ, но е луд и е нормално.

-Той е убил две момичета. Прерязал е гърлата им, а след това поставил цветя в устните им. - сърцето ми щеше да се пръсне. До сега никога не съм попадала на такъв пациент и е доста плашещо. Що за психо е този?

-Но как така, защо?

-Не знам подробности, но исках да предупредя, стой далеч от него.

-Не смятам да се сприятеляваме, така че бъди спокойна. - в този момент исках да отида и да го попитам за убийствата, но страхът ми надделя.

-Хайде да отклоним темата. Крисчън обади ли ти се?

-Не, съмнявам се, че ще ме потърси втори път. - натъжих се.

-Ще те потъри, защото е хлътнал до уши.

-Може да е намерил друга и да е забравил напълно за Алис, която живее сред откачалки.

-Ами и аз съм сред тях. Ние също аме откачалки, нали? - засмя се и се превърнахме.

-Момичета предполага се, че сте в работно време. - дебелата камила се прокашля.

-Извините, госпожо Симпсън. Веднага се заемаме с работата. - хванахме се под ръка и се разделихме, за да обиколим стаите.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте! Това е новата ми история, ако ви допада дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! Обичам ви и лека вечер!