Chap. 02.

299 26 1
                                    

*Леви*
Тази вечер трябва да си легна рано за да не закъснея за срещата ми с Ерен. Ще хапна нещо и ще лягам, честно казано съм малко притеснен и любопитен каква ли ще е реакцията му когато му разкажа и за моите сънища.

************
Ох немога да заспя, колко ли е часа в момента... 3.30 сутринта какво?!?!? Много се притеснявам за днес, трябва някак си да заспя или ще изглеждам като зомби.

Въртях се цяла нощ в леглото опитвайки се да заспя но безуспешен опит...
Вече беше някъде към 7.40 и реших да стана за да си направя кафе. Всичко вървеше по план докато някой не позвъня на звънеца. Учудих се кой може да ме търси точно сега. Отворих вратата и пред мен се беше явила гледката към един висок и слаб човек със шапка и слънчеви очила което беше странно, защото нямаше слънце.
-Ти си Леви нали? Момчето което се беше свързало с мен вчера?
-Извинявай но ти случайно да си Ерен??
-Да и? Би ли ми позволил да вляза вътре и ще ти разкажа,защо съм толкова рано тук.
-Д-да заповядай. В този момент не се бях замислил че съм по гащи и тениска, така и не отидох да се облека. Казах му къде е дивана и да се настани. Разказа ми защо е бил с "маскировка" и от къде знае адресът ми. Аз му разказах за моите сънища, когато приключих той зе бе втренчил в мен, незнам какво да правя.
-Извинявай но нещо нередно ли казах, че така ме гледаш?
-А не не извинявай просто немога да повярвам, че най сетне те срещнах още когато се свърза с мен имах чувството, че те познавам от векове. Съдбата ни събра отново Леви.
-Чакай малко за какво говориш? Това, че сме имали еднакви сънища какво трябва да значи??
-Разпитвах различни източници за разни неща. И знам че тези сънища са спомени от миналия ни живот. Вярваш или не това е самата истина.

Зяпах го като психопат, не знаех какво да отговоря. Дали това е истината ?
Зяпахме се в продължение на 5 минути и никой не казваше нищичко. Докато той не ме целуна.
-Какво прав- прекъсна ме докато ме целуваше отново, но този път беше задълбочил целувката ни. Честно казано не че не ми харесваше, но ми е някак странно за пръв път се виждаме а той вече ме целува. Достатъчно шокиран бях от нещата които ми каза а сега и това...

Отвърнах на целувката му. Незнам инстинкт ли беше...на лицето му де изрази една мъничка усмивка беше много сладък.
Бутна ме на дивана и беше върху мен започна да маха тениската ми....

Това ще е за днес хора ❤ надявам се да ви харесва ако е така не забравяйте да оставите по едно вотче ими коментар. Благодаря ви предварително.

I know you from our past life.Where stories live. Discover now