"Виждаш ли белегът на вратът ми?" Уонхо наклони главата си настрани, давайки на котето да докосне и много ясно да види червеният белег между брадичката и вратът му. "Също и раните по ръцете, краката?"
"Виждам.." Хьонгуон сведе глгава виновно. Много добре знаеше, че едни от белезите по ръцете и краката на господарят му бяха от това, че го спаси от канализацията.
"Сега ме погледни в очите. Под тях има сенки, кървясали са, ходя леко накриво, не съм красив като теб, дори не мога да те настигна, завиждам, Хьонги, чувствам се виновен за доста неща, чувствам толкова много емоции, към теб, но не знам дали да ги кажа, защото се боя."
"Х-хьонг.." хибрида изхлипа. Момента на слабост в сърчицето му се появи.
"Аз съм човек. Аз правя недостатъци, имам недостатъци, уча се от грешките, които проявявам, но това ме прави човек, бебе, разбираш ли?"
"Д-да.." кимане. Очичките му се напълниха със сълзи, не искаше човека, който обича да говори такива ужасни неща за себе си.
"Разбираш ли какво ти говоря, миличък?"
"Д-да.."
"Добро коте."
Уонхо целуна хибридчето по устните, оставяйки приятната следа от вкус на дъвка и любов след себе си. Руменина и горчиви сълзи минаха покрай лицето на по-малкия, прегръщайки белококсия.
"С-съжалявам, ч-че съм ти причинил толкова лоши неща..!"
YOU ARE READING
Atheophobia |2won
Short StoryАтелофобия - страх от несъвършенство Хьонгуон искаше целият свят да бъде едно място пълно със симетрия и съвършенства, докато Уонхо просто искаше да научи животинчето, че именно грешките и несъвършенствата създават света, в който те живеят. - Корица...
