Предизвикателството

Обрат

Деймън караше бясно колата си по пътя.Правеше резки завои и не свали скоростта си под 260км/ч докато не стигна до къщата си.Използва суперскорост, за да стигне максимално бързо  до своята стая и започна до опипва джобовете си. Телефонът му го нямаше.Явво го беше забравил в колата.Спусна се надолу по стълбите и отново подмина брат си.Чу глас:
-Деймън?!Ехо!
-Ох…Стефан,виждал ли си телефона ми?
-Да ,да мисля че го забрави там където си забравил факта че си ми брат.
-Моля!-стъписа се Деймън
-Стига де!Признай си че когато Елена ти се обади днес това беше най- щастливият ден в животът ти.
-Стефан Стига!
-Кажи го де !
Докато се караха вратата леко се отвори и през нея влязоха трите момичета.Елена заби поглед в земята ,а Бони се приближи до Деймън:
-Ела с мен горе в стаята ти.-прошепна ги
Той я последва без протести ,а през това време Керолайн беше отвела тихомълком Стефан в кухнята.Елена стоеше до стълбището и леко потропваше с обувките си на висок ток.Изведнъж край нея прозвуча смътно познат глас:
-Добре,добре ,добреее!-каза бавно гласът-великата Елена Гилбърт сама на партито за рождения си ден!Каква драма!
Елена бързо се обърна и с голяма доза неприязън  каза:
Катрин!-въздъхна-Само ти ми трябваше!
Докато се усети Катрин бързо счупи врата й и я поведе към колата.Сложи я на задната седалка и блъсна вратата. Телефонът на Елена иззвъня,беше Деймън.Тя обърна с раздразнение очи и вдигна:
- Какво има?
- Елена,търся те навсякъде!Къде изчезна.
- Деймън -каза плачливо Катрин имитирайки двойничката си-не  мога повече така.Избирам Стефан,винаги е бил и ще бъде само Стефан.
- Елена…..-промълви той-но …но това днес…
- Ах ,ах ,ах милият ми раним Деймън.Какво толкова е направила Елена,че така да ви омагьоса?
-Катрин!
-Бинго!Играта започна!
Изведнъж връзката прекъсна.И от другата страна на линията нямаше нищо повече от злокобно ,гробовно мълчание.